Определение № 60739 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2466/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. С. К. чрез адвокат К. И. от АК-Смолян срещу решение № 260046/26.03.2021 г. по в.гр.д.№ 342/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 92/02.04.2020 г. по гр.д.№ 13/2019 г. на Окръжен съд Смолян и се отхвърлят предявените искове на С. С. К. против В. Р. Б., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за сумата 51 500 лева, а при условията на евентуалност по чл.55, ал.1, пр.2 и чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.01.2019 г. до изплащане на сумата.. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г.на ВКС, ОСГТК въпрос за възможността да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл.87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника. Отделно се твърди и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на извода на съда, че договорът за строителство не е развален с подаването на исковата молба. От ответника по касационната жалба В. Р. Б. чрез адвокат Е. Г. от АК-Пловдив е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноски пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е възложил на ответника построяването на сглобяема дървена къща, за което е извършил плащания, но поради разваляне на договорните отношения, иска да му бъдат възстановени в размер на общо 51 500 лева. Според мотивите на съда, договорът за изработка от м.юни 2015 г. не е развален по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като в исковата молба няма изрично волеизявление и не е даден срок за изпълнение на възложената работа, поради което искове за връщане на сумите на основание чл.55, ал.1 и чл.59 ЗЗД са неоснователни. При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от касатора и уточнен при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК материалноправен въпрос за възможността да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл.87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника, обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 706/30.12.2010 г. по гр.д. № 1769/2009 г., ІІІ г.о. и решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., ІV г.о., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение