Определение № 268 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана по чл. 284, ал.2 ГПК от съпругата му М. Г.-Д. и М. М. Д. ,чрез пълномощник адв Б. Х. ,срещу определение № 217от 19.05. 2023г по ч.гр.дело № 166/2023г на Бургаски апелативен съд, произнесъл се по частна жалба на настоящите жалбоподатели ,като е потвърдил определение №1090 от 21.04.2023г. на Бургаски окръжен съд за спиране на производството по гр.д № 142/2023г.,заведено по частичен иск ,до влизане в сила на съдебно решение по по- рано предявения частичен иск –гр.д № 961/2016г на БОС, на основание чл.299, ал.1 т.4 ГПК ,предвид че исковете по двете дела са между сущите страни, на същото основание и за части от едно и също вземане ,предявени като частичен иск Въз основа на констатациите по предмета и висящността на заведените две дела ,както и на гр. д №98/2011г на БОС, приключило с влязло в сила решение ,въззивният съд се е позовал на указанията по т.3 от ТР № 3/2019г по т.д № 3 /2016г ОСГТК на ВКС. Частните жалбоподатели обжалват определението като неправилно и незаконосъобразно с общо депозирана частна жалба като поддържат,че изводите за тъждественост на страните при двете дела са незаконосъобразни,като настоящето дело няма нищо общо с дело№961/2016г на БОС,за да се свързва с негоСлед указания до двамата жалбоподатели ,изложение на основания за допустимост на касационно обжалване и обосновката им са депозирани от касатора М. Д. Д. и защитата му с молба вх№6954/02.08.2023ги от жалбоподателката М. М. Д. ,приподписана от пълномощник адв Б. Х., с молба №10015/06.11.2023г, В двете молби по идентичен начин се сочи чл. 280,ал.1,т.2 – нарушение на правото на ЕС в случая чл.6 ЕКПЧ относно справедлив процес и безпристрастен и независим съд,поради доказана предубеденост и пристрасие,предубеден и пристрастен съдия, който си е давал отводи. Настоящият съдебен състав на ВКС,Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивото определение до касационно обжалаване. Не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал.1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл.280, ал.1,т.2,ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно,да конкретен,свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт- в случая въззивно определение.В двете изложения не е формулиран никакъв въпрос,който може да бъде допустимо уточнен в решаваща за изхода на делото насока.Твърди се единствено,че съдът е предубеден и в това е противоречието с правото на ЕС. Разрешеният с въззивното определение въпрос е за предпоставките за спиране на производството по дело с предмет частичен иск, при констатиране на вече заведено и висящо дело за друга част от същото вземане,до приключването му,като е приложен е чл.299,ал.1т.4 ГПК - императивна процесуална норма,обезпечаваща допустимостта на съдебните решения. Основанието за спиране е приложимо при установените и изтъкнати от въззивния съд констатации, при дадените в ТР № 3/2019г по т.д № 3 /2016г ОСГТК на ВКС разяснения, задължителни за съдилищата. Задължение за съда да спире делото,каквото задължение законът вменява в определени случаи,не сочи накърняване на правото на безпристрастен и независим съд. Всяка държава членка на ЕС определя процесуалните правила за съдебните производства,предназначени да гарантират правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза,включително правото гарантирано от чл. 6 ЕКПЧОС.Прилагането на процесуалната норма,когато това е задължение на съда който разглежда делото,не накърнява изискването за безпристрастност.За пълнота следва да се изтъкне,че не се констатира несъобразяване с практиката на ЕСПЧ по изтъквани от жалбоподателите предварителни причини,които не се основават на конкретни твръдения. По делото не е засвидетелствана причина на самоотвод на членовене на съдебния състав,разгледал жалбата,нито е изтъквано основание за отвод при сезирането на въззивата инстанция от жалбоподателите.От значение е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав,когато не е удовлетворена от резултата, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са били обективно оправдани заради лични убеждения на конкретен съдия или легитимна външна причина.В тази насока няма данни ,нито конкретни твърдения на касаторите,достатъчни да обосноват критерии за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, или да доведат до служебно прилагане на критерии за допускане до касационно обжалване ,предвиден в чл. 280 ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд ІІІ г.о .