Определение № 3112 от 06.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2631/2024 г.

Подадена е молба вх. № 13765 от 22.07.2025 г. от ответника по касация „Ди Би Карго България“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2048 от 02.07.2025г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 9 590.87 лв., с ДДС. Ответникът по молбата – “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, [населено място] – заявява становище за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение поради несвоевременното заявяване на искането за присъждането му, евентуално – за неговата прекомерност. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, [населено място] въззивно решение, искането на ответника по касационната жалба „Ди Би Карго България“ ЕООД, [населено място] за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 9 590.87 лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано от представените с отговора на касационната жалба фактура № 664 от 07.10.2024 г., платежно нареждане за извършено плащане от 18.10.2024 г. и извлечение от банкова сметка от същата дата. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 590.87 лв., с ДДС се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от обстоятелството, че спорът пред Върховен касационен съд е приключил с недопускане на касационно обжалване, поради което осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба, докато адвокатският хонорар е заплатен за цялостно представителство, т. е. и за участие в разглеждането на касационната жалба по същество, в която хипотеза би възникнала необходимост от извършването и на други процесуални действия от пълномощника – явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. При преценката за фактическата сложност на делото в касационното производство от значение са също релевираните в касационната жалба оплаквания, както и броя и естеството на поставените от касатора въпроси, заявените основания за допускане на касационното обжалване и тяхното обосноваване, които предопределят съответно обема и на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. В случая, касаторът е поставил седем въпроса, като по отношение на първите три от тях е заявил бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за останалите процесуалноправни въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в подкрепа на което е посочил обаче само едно единствено решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това, настоящият състав намира, че съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 6000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК