Определение № 600 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1871/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. И. Г. и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение № 631 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 669/2024 г. на Апелативен съд - София. С касационната жалба на М. И. Г., представляван от процесуален пълномощник, е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 250 от 15.001.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 45 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.03.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане. В жалбата се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и за присъждане на претендираното обезщетение, ведно с разноски. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е извърши съвкупна преценка на доказателствата и е игнорирал събрани по делото доказателства; че съдът не е съобразил в достатъчна степен установените от заключението на съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат на произшествието и остатъчните последици от тях, релевантни за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД; че решението е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД като е присъдено занижено по размер обезщетение, което не кореспондира с принципа за справедливост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „ 1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт в хипотезата на предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и критериите, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; 2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.; 3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“. За първите два въпроса се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/68 г.) и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50103/05.01.2024 г. по т. д. № 1505/2022 г. на ІІ т. о. и определение № 1402/02.06.2023 г. по гр. д. № 248/2023 г. на ІV г. о. Относно третия въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС в решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о. и решение № 4/08.03.2021 по т. д. № 2940/2019 г. на ІІ т. о. Касационната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от процесуален пълномощник, е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъдено дружеството - касатор да заплати на М. И. Г. обезщетение за причинени при ПТП на 30.03.2022 г. неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2022 г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер от 25 000 лв. (от които 15 000 лв. изплатени доброволно преди завеждане на делото), който не е съобразен с характера и степента на получените от ищеца увреждания, с интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания и с отсъствието на категорични доказателства за преживени от ищеца психични травми по повод на инцидента. Излагат се и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в кредитиране на показания на заинтересовани свидетели. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част, намаляване на размера на присъденото от първата инстанция обезщетение и присъждане на разноски. Касаторът - ответник е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението по следните значими за изхода на делото въпроси, които са решени в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г. и с практика на ВКС, обективирана в цитирани решения по чл.290 ГПК: „ 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат още и значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК касаторът - ищец е оспорил искането на ответника за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Касаторът - ответник не е изразил становище по касационната жалба на ищеца и по поддържаното в изложението към нея основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в хода на процеса доказателства и е достигнал до извод, че ищецът М. И. Г. има право на справедливо обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществените вреди, които е претърпял при ПТП на 30.03.2022 г., причинено виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В съответствие с така направения извод, като е отчел доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 15 000 лв. и като е преценил за неоснователно противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ до размер на сумата 10 000 лв., осъдил е ответника да заплати тази сума на ищеца и е потвърдил решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над 10 000 лв. до претендираните 45 000 лв. При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетението въззивният съд е взел предвид приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинска експертиза, според констатациите в което: Вследствие на инцидента ищецът е получил триглезенно счупване на лявата глезенна става, което е наложило провеждане на оперативно лечение и е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5 - 6 месеца. Проведено е болнично лечение с продължителност 7 дни, по време на което ищецът е опериран, като е направено открито наместване на двете кости на лявата подбедрица и фиксация с метални импланти, след което лечението е продължило в домашно - амбулаторни условия още 4 - 5 месеца, през които ищецът е ходил на превръзки и е провеждал раздвижване; Общият възстановителен период е продължил около 6 месеца. Непосредствено след произшествието ищецът е търпял болки и страдания с висок интензитет за около 7 - 8 дни, а също и два месеца след операцията, като през останалото време болките са били с умерен и с по-малък интензитет. По време на извършения личен преглед на ищеца е установено, че счупването на долния край на лявата голямопищялна кост от вътрешна страна и на долния край на лявата малкопищялна кост е зараснало, счупването на задната част на лявата голямопищялна кост е зараснало неправилно, има остатъчни явления - лявата подбедрица и левият глезен са по-дебели с 2 см., по външната страна и по вътрешната повърхност на левия глезен се забелязват оперативни белези с размер 7 см., движенията на ставата са в обем по-малък от нормата с 32 % и едва след извършване на предстояща операция за изваждане на металните импланти може да се направи окончателно заключение за перспективата в бъдеще по отношение състоянието на увредения крайник. Вещото лице - лекар е отбелязало, че ищецът изпитва болки и страдания с непостоянен характер при влажно и студено време, при продължително ходене и стоене прав, като с оглед степента и местоположението на траваматичните увреди, давността на получаването им, вида на проведеното лечение и състоянието по време на прегледа той ще продължи да изпитва болки до около три години след инцидента. Въззивният съд е кредитирал заключението като обективно и обосновано и въз основа на констатациите в него е приел за доказано, че в резултат на произшествието ищецът е получил телесни увреждания с характеристики и остатъчни последици, посочени от вещото лице, респ. е претърпял болки и страдания с интензитет и продължителност, отразени в заключението. След като е посочил в мотивите, че съобразява установените с помощта на експертизата факти, възрастта на ищеца към момента на инцидента - 53 г., обстоятелството, че произшествието е настъпило в момент, когато ищецът е пресичал платното за движение на пешеходна пътека, неминуемо изживения стрес от инцидента, както и причинените неудобства и дискомфорт от получените увреждания, въззивният съд се е произнесъл, че в конкретния случай изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив размер на обезщетението, съобразен с критериите в ППВС № 4/68 г., ще бъде удовлетворено с определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. В мотивите към решението съдът е посочил, че при преценката за справедливия размер на обезщетението са съобразени социално - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите през 2022 г. и високият нормативно определен лимит на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от въззивния съд решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от двете обжалващи страни правен въпрос, свързан с прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. Въпросът е включен в спорния предмет на делото и разрешаването му от въззивния съд е обусловило решаващия правен извод на въззивния съд относно размера на дължимото в полза на касатора - ищец обезщетение за неимуществени вреди. Мотивите на въззивния съд за определяне на обезщетение в преценения като справедлив размер от 25 000 лв. разкриват противоречие със задължителната съдебна практика в ПППВС № 4/68 г., а също и с формираната при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД - посочена от страните (с изключение на цитираните от касатора - ищец определения по чл.288 ГПК, които не са източник на практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК) и служебно известна на съдебния състав. Констатираното противоречие предпоставя допускане на обжалваното решение до касационен контрол на основанието, предвидено в чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси, с които страните са обосновали приложното поле на касационното обжалване, предполагат проверка на правилността на обжалваното решение и подлежат на обсъждане в производството по чл.290 ГПК във връзка с кореспондиращите им оплаквания в касационните жалби, но не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Извън очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване е формулираният в т.1 от изложението към касационната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД въпрос, който не е включен в предмета на делото и не е обсъждан от въззивния съд при разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът - ответник се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, но доколкото от мотивите към решението не се установяват релевантни за очевидната неправилност пороци (видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон и/или грубо нарушение на правилата на логиката при формиране на решаващите изводи на въззивния съд), няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касаторът - ищец е освободен от държавна такса за водене на делото по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължи заплащане на такса по чл.18, ал.2, т.2 ТДТКССГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,