Определение № 2535 от 07.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 367/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД обжалва Решение № 175/20.06.2025 г. по в.т.д. № 127/2025 г. на АС-Варна, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 348/04.08.2024 г. по т.д. № 108/2023 г. на ОС-Варна са отхвърлени осъдителните му искове, предявени срещу С. К. Б. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД за сумата от 9 906,28 лв. - неустойка за пълно неизпълнение по предварителен договор от 18.03.2019 г. за учредяване право на строеж и за строителство, и за сумата от 65 562,07 лв. - обезщетение за вредите от неизпълнението, надхвърлящо неустойката.

Наведени са касационни доводи по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че не са спазени критериите за оценка на доказателствата - вместо да отчете прякото доказателство за извършено от Б. разпореждане с правото на строеж (нотариалния акт), съдът се е позовал на косвени, но не несъмнено установени данни, и така е стигнал до грешния извод, че ответникът е изправна страна по предварителния договор. Сочи, че са разгледани преклудирани (заявени едва във въззивното производство) възражения на ответника, каквото е това за неизпълнение на задължението на касатора да уведоми възложителя за изготвения инвестиционен проект и да поиска сключване на окончателен договор. Във връзка с последното касаторът заявява, че съдът е приел за недоказани факти, които обаче не са били оспорени с отговора, и без да разпредели в тежест тяхното установяване, а също така погрешно е разтълкувал съдържанието на чл. 4 от договора относно течението на сроковете и не е отчел, че страните своевременно са предприели действия по индивидуализиране на обектите от сградата, които ще останат в собственост на прехвърлителя, но преди изтичане на уговорените срокове ответникът се е разпоредил с правото на строеж. Касаторът счита за неправилно и позоваването на нередовността на воденото от него счетоводство при доказани с първични счетоводни документи разходи за проектиране на процесната сграда. Допълва, че поради заявяване на възражението срещу счетоводството извън преклузивния срок е бил лишен от възможността да докаже обективната причина за нередовното осчетоводяване, а именно - противоправни действия на трето лице. За необсъдени намира доводите си за сговор между ответника и приобретателя на процесното право за увреждане на актуалния едноличен собственик на касатора и за липса на реално прехвърляне на вземането за доплащане по процесния договор, което би възникнало едва при построяване на сградата. Според касатора съдът неправилно е отрекъл и доказателствената стойност на сключените с други възложители спогодби по повод идентичен спор, считайки ги за съставени за целите на процеса, погрешно се е позовал на недоказана и зле интерпретирана електронна кореспонденция, нарушил е и чл. 164 и чл. 181 ГПК, отказвайки да разпита свидетели за достоверността на датата оспорените от ответника документи, спрямо които той е трето лице. Поддържа се още, че изводът за субективна новация на задължението за учредяване на процесното право е формиран в нарушение на чл. 293, ал. 6 ТЗ вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД (без да е доказано спазването на изискуемата за това форма), а преценката на прекия и предвидим характер на вредата, причинена от неизпълнението на ответника, недобросъвестността на последния и допринасянето от кредитора за увреждането е направена в противоречие с чл. 82 и 83 ЗЗД. Също така касаторът намира, че съдът неправилно е отрекъл възможността неустойката да има само санкционен характер и да не покрива вредите от извършване на разходи за проектиране. Като основание за допускане на касационно обжалване поставя въпроси, които счита за решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Ответникът С. К. Б. заявява, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като решението е съобразено с релевантната практика на ВКС. Излага и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срок. В частта, с която е обжалвано постановеното по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД решение, касационната жалба е била върната от администриращия съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, но разпореждането е отменено по пътя на инстанционния контрол. Жалбата срещу решението по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също е допустима с оглед въведения в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК праг на обжалваемост.

При преценка на заявените предпоставки за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и на тези по ал. 2 ГПК съдът съобрази следното:

Касаторът е предявил срещу С. К. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за неустойка в размер от 9 906,28 лв., дължима за пълно неизпълнение по предварителен договор от 18.03.2019 г. за учредяване право на строеж и за строителство, и за обезщетение за непокритите от неустойката вреди в размер от 85 680,08 лв. (от които 22 504,89 лв. - за претърпяна загуба от платени разходи за консултантски услуги и неустойки за неизпълнени предварителни договори с трети лица, и 63 175,19 лв. - за пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на обекти в подлежащата на построяване сграда и от неполученото плащане по процесния развален договор).

Първоинстанционният съд е установил следните факти: на 18.03.2019 г. между „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД като приобретател-изпълнител и Б. като прехвърлител-възложител е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, прехвърляне на идеални части от недвижим имот и строителство на жилищна сграда; при сключването му съдружници в дружеството-приобретател са били С. П. и „СИЛВЪРХОЛД“ АД (с предишна фирма „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю“), представлявано от М. С.; с договора ищецът е поел задължение да извърши фактически и правни действия по изготвяне и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ-РУП, както и в съответни срокове да изработи идеен проект, което той е сторил на свои разноски; на 22.06.2021 г. е издадена заповед на кмета на общината за обединяване на урегулираните имоти, върху които е следвало да се построи сградата, а на 31.08.2021 г. е издадено и разрешение за строеж; на 27.05.2021 г. е подписан анекс за индивидуализиране на обектите от сградата, върху които възложителят ще запази собствеността си, и е уговорено ответникът да заплати при сключване на окончателния договор сумата от 13 762,50 евро, дължима за по-голямата от първоначално определената като припадаща му се площ; на 13.09.2021 г. е вписано учредяването от П. и С. на „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД; на 06.10.2021 г. в „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД е приет нов съдружник (Н. Н.), вписан и като управител, а на 20.10.2021 г. е вписано придобиване от същия на притежаваните от П. и представляваното от С. дружество дялове от капитала на ищеца; на 25.10.2021 г. и 28.10.2021 г. „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД е сключило с третите лица Н. И. и С. Г. предварителни договори за продажба на правото на собственост върху обекти от подлежащата на построяване сграда с уговорено разсрочено плащане на цената, които са развалени от купувачите поради непридобиване от ищеца на правото на строеж за сградата, и в резултат „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД е заплатило чрез третото лице „ОВЪРЛОРД 1“ ЕООД неустойки в размер съответно от 44 780 лв. и 34 832,65 лв.; на 04.11.2021 г. ответникът е учредил в полза на „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД процесното право на строеж, но още преди придобиване на правото (на 20.09.2021 г.) бъдещият тогава приобретател е сключил с трето лице договор за депозит във връзка с продажба на апартамент от процесната сграда; строителството на сградата е реализирано от „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД по вече изготвените в изпълнение на процесния договор строителни книжа; позовавайки се на договор за цесия от 15.11.2022 г., „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД е поискало от ответника заплащане на определената с анекса към процесния договор сума за доплащане на допълнителна площ; на 21.11.2022 г. ответникът е волеизявил за разваляне на договора поради невъзможност и безполезност на изпълнението.

При тези факти съдът е намерил, че ищецът е изправна страна, извършвайки необходимите действия по документално обезпечаване на строителството, докато ответникът е нарушил задължението си да не прехвърля другиму правото, предмет на бъдещата сделка. За неоснователно е счетено възражението на Б., че учредяването на правото на строеж е извършено със съгласие на ищеца в полза на свързаното с него дружество „ХОРИЗОНТИ ДЕЛКУС“ ООД. Поради неизправността на ответника съдът е уважил иска за присъждане на уговорената неустойка. По иска по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е счел за доказана вредата на касатора в размер на сторените разходи за изготвяне на строителни книжа в размер от 8 047,33 лв., но не и вредата от разваляне на сключените с трети лица предварителни договори. За последното съдът се е позовал на непотвърдената с допустими доказателствени средства достоверност на датите на тези договори, но също и на необичайността на някои факти по възникналите с тях правоотношения – напр. уговорено е разсрочено плащане без авансова вноска и същевременно неустойка в тежест на продавача; изявленията на третите лица за разваляне на договорите са направени значително след неизпълнението; неустойките и по двата договора са платени на една и съща дата; не са предприети от ищеца своевременни действия по прекратяване на договорите (незабавно след отчуждаване на правото от страна на ответника). Получаването на цената по двата предварителни договора пък е определено за бъдещо и несигурно, а отделно от това съдът е зачел допринасящото бездействие на ищеца да отправи покана до ответника за учредяване на правото на строеж, преди да сключи предварителни договори с третите лица. Относно обезщетението за пропусната полза под формата на неполучена по процесния договор цена (доплащане за увеличена площ) съдът е приел, че ищецът би имал право само на стойността на печалбата, формираща тази цена (тъй като не е извършвал разходи по реалното изграждане на обекта), която с помощта на вещо лице е определил на сумата от 1 656,94 лв. Тъй като обаче размерът на двете обезщетения (за разходите по изготвяне на строителни книжа и за доказаната пропусната печалба) не надхвърля стойността на договорената неустойка, първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Решението е обжалвано от ответника в частта по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и от ищеца по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в частта, с която той е отхвърлен за сумата от 22 504,89 лв. - обезщетение за претърпяна загуба, и до сумата от 43 057,18 лв. - обезщетение за пропусната полза, формирано от сбора на чистата печалба, която ищецът би получил от продажбата на обекти по сключените с трети лица предварителни договори и от цената, дължима от ответника като доплащане за допълнителна площ съгласно анекса.

Въззивният съд е установил идентични факти относно сключването на процесния договор, неговото изпълнение от ищеца и учредяването от ответника на право на строеж на „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД. Намерил е обаче, че ищецът неформално е изразил воля да бъде заместен в процесното правоотношение от възникналото като свързано с него дружество, като е счел съглашението за заместване за доказано с верига от косвени доказателства, сочещи, че: след издаване на разрешението за строеж ищецът е преустановил изпълнението на предварителния договор, вкл. не е уведомил съгласно чл. 4 възложителя за одобряването на идейния инвестиционен проект и не го е поканил за сключване на окончателен договор в 14-дневен срок от уведомлението; за 2021 г. и 2022 г. не е водил редовно счетоводство, а в търговския регистър е обявявал нулеви отчети и няма данни да е разполагал с парични средства за осъществяване на строителството; от своя страна още при учредяването си през септември 2021 г. (т.е. преди придобиване на правото на строеж) „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД е започнало да сключва предварителни договори за продажба на обекти от бъдещата сграда, като към този момент се е представлявало от лице, управляващо и ищеца; с договор за цесия вземането на „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД срещу Б. за доплащане на определената с анекса сума е прехвърлено на „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД; изграждането на сградата е изпълнено по изработения по възлагане на ищеца проект, който е бил в негово държане, а следователно и той го е предоставил на „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД. Съдът е обсъдил и отношенията на ищеца с други възложители за същата сграда и по повод идентични неустойки, но е заключил, че доказателствата за тях са съставени за целите на процеса и няма данни тези лица действително да са погасили признатите от тях неустоечни задължения. Отчел е обаче съдържанието на проведената между възложителите и С. електронна кореспонденция, в която последният отправя обиди, искане за плащане на цената за допълнителна площ в брой (задържана с довод за неизпълнени строителни дейности), закана за неподписване на анекс за заместване на приобретателя с „ХОРИЗОНТИ ДЕЛУКС“ ООД и за предявяване на претенции за неустойка предвид вече учреденото в полза на това дружество право на строеж. По довода за липса на изразено в писмена форма съгласие за заместване съдът се е позовал на чл. 293, ал. 3 ТЗ и е приел, че ищецът не може да се ползва от този факт, доколкото в нарушение на задължението си по чл. 302 ТЗ сам е поставил подписването на анекс в зависимост от изпълнение на неблагоприятни за възложителя условия за заплащане на значителна сума в брой, което би довело до укриване на доход от търговска дейност и ограничаване на възможността за доказване на погасяването. С тези съображения въззивният съд е счел ответника за изправна страна, поради което е намерил и двата иска за неоснователни. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД той е препратил към мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на пропускането на ползи от неизпълнението, както и е споделил извода, че уговорената неустойка би покрила разходите по изпълнението. Във връзка с последното съдът е посочил, че неустойка с чисто санкционен характер (без обезщетителен такъв) би противоречала на добрите нрави.

За да е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за изхода му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно. Допълнителният селективен критерий ще е изпълнен, ако правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, и какъв е прагът на достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

Въпросът има отношение само към допустимостта на касационната жалба срещу решението в частта по иска по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и е разгледан в частното производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. Може ли да се проведе пълно доказване само с косвени доказателства?

3. Може ли да се проведе пълно обратно доказване само с косвени доказателства?

4. При наличие на прието пряко писмено доказателство по делото, доказващо главния спорен факт, допустимо ли е този факт да се приеме за недоказан само въз основа на косвени доказателства?

5. Преките или косвените доказателства се ползват с по-голяма доказателствена стойност?

Въпросите по т. 2-5 са поставени в контекста на оплакването за изграждане на фактически изводи само на база косвени доказателства и при незачитане на преки такива. С изключение на фактологичния въпрос по т. 4 (чийто отговор предполага анализ на съдържанието на съответните доказателства) останалите могат да получат абстрактен отговор (независимо от конкретиката на делото). Ето защо и доколкото въззивният съд се е позовал именно на установена от него верига от косвени доказателства, тези въпроси следва да се окачествят като правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Техният отговор обаче не е даден в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора. Както той сам е посочил, последната допуска пълното доказване, каквото трябва да е и главното, и обратното (но последното не е предмет на настоящото дело поради липса на приложими към спора презумпции), да се извърши само посредством косвени доказателства, а дори и при наличие на преки, сочещи за обратното. Значима е оценката на тяхната доказателствена стойност - дали косвените доказателства са несъмнени и вътрешно непротиворечиви и дали в съвкупност водят до единен фактически извод, противопоставим на прякото доказателство. В случая съдът не се е отклонил от тези принципни правила, защото е приел, че всички косвени доказателства сочат на изразена от ищеца воля да бъде заместен от свързаното с него при учредяването си дружество, придобило в последствие спорното право. Оплакването на касатора, че тази преценка е неправилна, съставлява касационен довод за необоснованост, но не може да послужи за допускане на касационно обжалване, доколкото налага анализ на доказателствата, неосъществим в настоящата селективна фаза. За пълнота следва да се посочи, че съдът не е игнорирал доказателственото значение на прякото доказателство (нотариалния акт за сключване на окончателен договор за процесното право), а напротив – приел е, че то доказва извършено от ответника разпореждане, но е преценил, че последното е било съобразено с постигнатите договорености, установени чрез косвени доказателства.

6. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с всички редовно и своевременно заявени от страните твърдения и възражения?

7. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

8. Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са приети по делото и съществуването им не е доказано от заинтересованата страна, която се позовава на тях?

9 Длъжен ли е съдът в мотивите на съдебното решение да посочи конкретните доказателства, въз основа на които аргументира крайния си извод, както и да изложи съображения защо кредитира едни доказателства за сметка на други, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?

10. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото, редовно заявени доводи, възражения, твърдения и контрааргументи на страните?

11. Длъжна ли е въззивната инстанция да мотивира своето решение, като се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Въпросите относно задълженията на въззивния съд при решаване на делото, в частност - при оценката и анализа на доказателствата и мотивиране на взетото решение, са обуславящи за решаването на всеки съдебен спор, а доколкото могат да получат абстрактен отговор и са свързани с наведени касационни оплаквания, те се явяват правни и за настоящото дело.

Спрямо тях обаче не е изпълнена допълнителната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВКС по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, посочена от касатора, съдът дължи да аргументира установената фактическа обстановка и да формира въз основа на нея правните си изводи, като изходи от относимите и своевременно представени доказателства и релевирани възражения. В случая това е сторено - въззивният съд е анализирал всички доказателства (и преки, и косвени), чието събиране е счел за допустимо според процесуалния закон (договора, анексите към него - подписан и неподписан, но предложен за подписване, електронната кореспонденция, строителните книжа, вписванията в търговския регистър и т.н.); той не е игнорирал доказателственото значение на първичните счетоводни документи за извършване на разходи по изпълнение на договора, с каквото оплакване касаторът свързва някои от въпросите, а се е позовал на вторичното записване в счетоводството на касатора, за да аргументира тезата си за липса на активи за осъществяване на договорената дейност, което прави вероятно намерението му да бъде заместен по договора; посочил е какви правни изводи формира въз основа на кредитираните от него доказателства, като не е изградил решаващите си изводи на база неприети такива (в частност, изводът за цедиране на вземането за доплащане на увеличената площ е формиран от косвено доказателство - уведомлението, а не на база непредставения договор за цесия, и в този смисъл същият би могъл да е фактически неправилен, но не и защото почива на неприето доказателство); обсъдил е всички релевантни възражения на касатора относно неизправността на ответника и доказаността на претърпяването на вреди над неустойката, а също и доводите на ответника, счетени за непреклудирани именно поради правния си (а не фактически) характер. Липсата на изрично обсъждане на довода за сговор за увреждане на новия едноличен собственик на дружеството-касатор не би могла да се окачестви като нарушение със съществен характер (отразимо върху изхода от спора), тъй като на практика този довод се явява косвено отречен от възприетата от съда теза, че изправността на ответника следва от заявената от законния представител на касатора воля да бъде заместен, която дори и да е изразена от С. съзнателно в ущърб на бъдещия собственик на капитала му Н., е ангажирала дружеството като самостоятелен правен субект спрямо добросъвестните трети лица, какъвто е ответникът.

Оплакването, че така формираните правни изводи са неправилни, съставлява непроверим за основателност в настоящата фаза касационен довод (а не основание за касационно обжалване), при това несвързан със процесуалните задължения на съда за обсъждане и мотивиране (които може да са изпълнени и въпреки това да са формирани неправилни правни изводи).

12. Може ли съдът да приеме, че по делото не са доказани определени факти, в случай че в преклузивния срок за отговор на исковата молба ответникът не е оспорил свързаните с тях фактически твърдения в исковата молба и тези факти не са определени от съда за спорни с определението по доклада?

Въпросът не е правен, тъй като въззивният съд е изградил извода си за неизпълнение на задължението на касатора по чл. 4 от договора да уведоми възложителя за изготвения идеен проект (и така да постави начало на срока за сключване на предварителния договор) не на база нови факти, въведени от ответника след преклузивния срок, а при отчитане на неговите правни доводи по заявени от самия ищец факти. Отделно от това, въпросът с изпълнението на посоченото задължение е разглеждан само като част от веригата доказателства, от които се черпи извод за извършено по волята на ищеца заместване в правоотношението от актуалния приобретател на процесното право, т.е. няма обуславящ за крайния извод характер.

13. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство?

Въпросът не е правен, тъй като не кореспондира с мотивите към въззивното решение. Съдът не е формирал фактическите си изводи, възприемайки определен факт за недоказан чрез приложение на последицата от неизпълнена доказателствена тежест, а напротив – приел е за доказани всички факти, върху които е изградил правната си теза. Поради това питането не удовлетворява общия селективен критерий.

14. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по редовно заявените с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба твърдения и възражения, когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК?

Неизлагането на собствени мотиви по възражението на касатора, че са доказани претърпените от него вреди (отхвърлено чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК), не би могло да е съществено нарушение, обуславящо допускане на касационно обжалване, тъй като не касае решаващ, а евентуален аргумент на съда за неоснователност на иска. По довода за покритите от неустойката вреди пък съдът е изложил изрични съображения, като е анализирал функциите на неустойката през призмата на добрите нрави, а не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Следователно въпросът не покрива първия селективен критерий.

15. Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредба на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните?

16. Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

17. Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

18. При тълкуване на договорна клауза задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД или може да игнорира по собствена преценка част от тях?

19. Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при които е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент от противното или по-силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?

Въпросите по т. 15-19 касаят най-общо приложението на чл. 20 ЗЗД и биха били относими към спора, ако решаващите изводи на съда са основани на договорна клауза, чието действително съдържание е извлечено чрез тълкуване. В случая касаторът се позовава на неправилно тълкуване на чл. 32, ал. 4, изр. 2 от договора, съгласно която разходите по изпълнението на разваления договор се дължат наред с неустойката. Видно от мотивите към въззивното решение обаче, съдът не е формирал обратния си извод, тълкувайки горепосочената норма, а след анализ на института на неустойката и нейната същностна характеристика да изпълнява не само санкционна, но и обезпечителна и обезщетителна роля. Освен това питането относно допълващите мотиви на съда (каквито са тези относно разходите и неустоечния дълг) не може само по себе си да обоснове допускане на касационно обжалване, ако касационният контрол е отречен за решаващите съображения на съда (относно изправността на ответника), както е в настоящия случай.

20. Какви са функциите на неустойката и допустимо ли е в клаузата за неустойка страните да се договорят неустойката да притежава само някои от присъщите й функции?

Относно този въпрос важи изложеното по предходния относно допълващия характер на мотивите, за които се отнася питането - той не може да се окачестви като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За него обаче не би се явил удовлетворен и допълнителният критерий на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като изводът на съда, че неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и използването й само за санкциониране би било недействително съглашение, не противоречи на възприетото в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което „неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции“.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Ответникът претендира разноски за настоящата инстанция, но не доказва да е сторил такива.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,