Определение № 854 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 335/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Й. Д. Й., И. П. Д., А. Д. Д., П. Г. Д. и З. Й. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 261 от 16.01.2011 г. по гр.д. № 6781 от 2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 “д” въззивен състав с което се потвърждава решение от 5.04.2011 г. постановено по гр.д. № 54495 по описа на Софийски районен съд, 38 състав за 2009 г. и е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.108 от Закона за собствеността за възстановяване на собствеността и предаването на владението на поземлен имот № 1305, кв.11 по плана на [населено място], район “С.”, местност “СПЗ С.-юг” с площ от 408 кв.м. В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Подържат, че неправилно е приложена разпоредбата на § 6, ал.6 ПЗР ЗППДОБ и чл.6а от ПЗР на ЗППДОБ. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационна проверка на съдебния акт като се подържа, че в случая са приложими хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите може ли да се приложат материално правни разпоредби на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОБ и § 6а ПЗРЗППДОБ към правоотношения които са възникнали преди тяхното обнародване и следва ли при възприемане на фактическата обстановка да бъдат обсъдени всички доказателства, съобразно изискването на чл.12 ГПК. Ответника [фирма], [населено място] е представил отговор, в който подържа, че касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане защото по поставените въпроси вече е постановено решение по чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Софийски градски съд по касационната жалба на Й. Д. Й., И. П. Д., А. Д. Д., П. Г. Д. и З. Й. Т. не следва да се допусне до касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси защото е налице решение по чл.290 ГПК, което е под № 205 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г. За да постанови касираният съдебен акт, Софийски градски съд е взел предвид следното: Й. Д. Й., И. П. Д., А. Д., П. Г. Д. и З. Й. Т. са предявили иск за ревандикация срещу [фирма], гр. София на поземлен имот №...., кв.... по плана на [населено място], район “С.”, местност “СПЗ С.-юг” с площ от 408 кв.м. при граници: от запад и от север- У.... за производство на канцеларски материали и администрация, от изток- имот пл. №.... и от юг- бул.А.. Ищците –касатори са се легитимирали като собственици по силата на наследствено правоприемство от Й. Д. И. и П. Д. И./у-ние за наследници №.... от..... г. /, които са били собственици с н.а. №... от .... г. на терен с площ около 900 кв.м и земеделска реституция с решение № 474 от 1.10.2002 г. в съществуващи реални граници. Спорния имот е част от бивш имот № ..., к.л. № ... от кад. план от .... г. на [населено място], кв. С., м. Г.. Със заповед № РД-..../......г. на Кмета на р. С. е попълнена кадастралната основа на кв. ... на м. СПЗ «С.- юг» с поземлен имот №...., който е идентичен с част от имот №....., кад. лист №.... от кадастралния план от .....г. Ответника [фирма], [населено място] обаче е противопоставил собствени права върху имота. Този имот е бил част от активите на приватизираната чрез конкурс Д. фирма “К.”. Приватизацията е извършена с договор за приватизационна продажба от ..... г. сключен с Министерство на търговията и [фирма]. Търговското дружество приватизирайки «К.» ДФ е закупило и спорният имот, който се е намирал в патримониума на неговия праводател по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и ПМС № 201/25.10.1993 г. Имота е бил държавен, тъй като с протокол от ..... г. е бил отчужден от ТКЗС за нуждите на Д. «П. произведения и търговска база» и предоставен на ДФ»К.» по реда на чл.17а ЗППДОБ. Впоследствие имота е апортиран в капитала на ответника [фирма] и апорта е вписан в Службата по вписванията при Софийски районен съд с вх. рег. № ...., т. ..., № ... от .....г. Възстановяването на земеделската земя е осъществено с решение № 474 от 1.10.2002 г. в съществуващи реални граници, а продажбата на земята е извършена през 1994 г. В този случай нормите на § 6, ал.6 отЗППДОБ/отм./ и § 11 от ЗПСК са категорични, че земеделската земя не подлежи на реституция, а се дължи обезщетение. Тя не подлежи на реституция, тъй като вече няма държавен или кооперативен характер, а се намира в патримониума на търговско дружество, което я е получило по пътя на приватизация. В решение № 205 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г. е обсъдена конкуренцията на права и е посочено, че предимство е дадено на приватизацията. По поставените въпроси е създадена трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване, чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата или преодоляване на липсващата практика по конкретно поставени правни въпроси., което в случая не е налице. Касаторите дължа на ответника т направените разноски в размер на 200 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № .... от ....... г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,