Определение № 583 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 226 /23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 33/18.03.2011 г. по т. д. № 222/2010 г. на Добрички окръжен съд и прекратено производството по делото. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване особеностите на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Според жалбоподателя, този иск, макар и обусловен от наличието на висящо изпълнително производство, не може да бъде определен като част от изпълнителния процес и в частност като изпълнително действие, защото неговото уважаване няма за правна последица прякото удовлетворяване на кредитора, нито осребряване на имуществото на длъжника. В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по въпроса: ” Представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника - съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск?”, визирайки т. 3 на чл.280 ГПК. Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск е недопустим по следните съображения: Искът по чл. 517, ал. 3 ТЗ е част от индивидуалното изпълнително производство по изп. дело № 20107610400151 срещу едноличния търговец, при което изпълнението е насочено върху дяловете на физическото лице - съдружник в търговско дружество [фирма] - ответник по иска. Успоредно с индивидуалното изпълнение срещу длъжника, същият кредитор за същото вземане, предмет на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд по гр. д. № 293/2009 г. е подал молба по чл. 625 от ТЗ срещу едноличния търговец, за което е било образувано т. д. № 38/2010 г. и е постановено съдебно решение от Кюстендилски окръжен съд за обявяване неплатежоспособността на търговеца, открито е производство по несъстоятелност, определена е началната датата, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото и е постановено спиране на съдебните и арбитражни производства по граждански и търговски дела и спиране на изпълнителните производства. Въззивният съд е приел, че след като по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност и при констатирано приемане на вземането на ищеца - кредитор и включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, не би могло да се осъществява принудително индивидуално изпълнение, което се постига с иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, поради забраната на чл. 638, ал. 4 ТЗ. При тези данни, формулираният от касатора правен въпрос - представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника - съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск, е значим за изхода на делото. Предвид обстоятелството, че липсва съдебна практика по поставения правен въпрос, то решаването му от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ето защо, касационно обжалване следва за бъде допуснато по мотивираното от жалбоподателя основание - по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на 15 лв. След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение