Определение № 3852 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 144 от 11.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 102/2025 г. на Варненския апелативен съд е оставена без уважение частната жалба вх. № 647/13.02.2025 г. на Н. А. Н. срещу определение № 92 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 2267538/2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната частната жалба на Н. А. Н. срещу определение № 72 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 538/2024 г. на Силистренския окръжен съд.

Въззивният съд е приел, че определение № 72 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 538/2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което Н. е задължен да посочи имената и адресите на свидетелите, които желае да бъдат разпитани в открито съдебно заседание, както и да уточни обстоятелствата, които те ще установяват, не подлежи на обжалване, тъй като нито е преграждащо, нито обжалването му е предвидено изрично в закона.

Н. А. Н. е подал частна касационна жалба срещу определението за връщане на основната му жалба срещу определение № 72 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 538/2024 г. на Силистренския окръжен съд.

Жалбоподателят твърди, че не е спазена процедурата по връчване на книжа, тъй като по делото е упълномощен процесуален представител по Закона за правната помощ, но на назначения адвокат не са дадени указания за представяне на документи за здравословното му състояние. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Дали е съществено процесуално нарушение бездействието на съда / по в. ч. гр. д. № 538/2024 г. на ОС-Силистра/, изразяващо се в липсата на указания;

2. Следва ли съдът да изисква от молителя данни за имената и адресите на свидетели, които е заявил в искането си да бъдат допуснати в режим на довеждане;

3. Следва ли първоинстанционният съд да постановява акт, ако на ищеца не са му дадени указания за нередовностите и последиците от неотстраняването им.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция - определение № 92 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 2267538/2024 г. на Силистренския окръжен съд.

Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, каквото се изисква съгласно чл.274, ал.3 ГПК.

Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който е разрешил въззивният съд, е дали подлежи на обжалване определението на първата инстанция, с което страната е задължена да посочи имената и адресите на свидетелите, които желае да бъдат разпитани в открито съдебно заседание, както и да уточни обстоятелствата, които те ще установяват. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е съобразил разпоредбите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите, които са поставени в частната касационна жалба, са други. Те са насочени към проверка на правилността на определение № 72 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 538/2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което са дадени посочените по-горе указания, а не към проверка на това дали законът допуска обжалването на това определение. Ето защо тези въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,