Определение № 3134 от 07.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2064/2025 г.

ВКСI търговско отделение07.11.2025 г.докладчик Анна Ненова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 448 от 31.07.2025г. по в.ч.т.д. № 332/2025г. на Апелативен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Търговска база“ ООД срещу определение № 448 от 31.07.2025г. по в.ч.т.д. № 332/2025г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 669 от 07.05.2025г. по т.д. № 652/2024г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. Предмет на делото са били предявени на 15.11.2024г. искове на „Търговска база“ ООД за сумата от 35 000 лева, частично от 57 744 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди през време на ползването от „Алифос България“ ЕАД на наемни имоти в [населено място] (складово помещение, склад, рампи, офис помещение) по сключени между страните договори за наем (договор изх. № 21/15.02.2012г. и договор изх. № 99/26.11.2012г. с анекс от 21.01.2013г. към него). За да приеме, че производството е недопустимо, съставът на Окръжен съд – Варна се е позовал на влязлото в сила на 08.07.2024г. решение № 214 от 02.06.2022г. по т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна. По това дело, според първоинстанционния съд, по насрещни искове на „Алифос България“ ЕАД, „Търговска база“ ООД е направило възражение за прихващане с пълния размер на вземанията си по договорите за наем (57 744 лева). Възраженията са били приети от съда за основателни до размерите от общо 11 151. 04 лева (3 725. 68 лева и 7 425. 36 лева) и прихванати с вземанията, предмет на насрещните искове – подлежащи на връщане на „Алифос България“ ЕАД депозити, в размери съответно от 3 000 лева и 7 200 лева, с дължими изтекли лихви за забава от 38 лева и 15. 80 лева, или общ размер на вземанията от 10 253. 80 лева. В останалата част вземанията на „Търговска база“ ООД са били счетени за недължими. Според първоинстанционния съд, с оглед решението по т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна, несъществуването на вземанията на „Търговска база“ ООД над посочените размери от 11 151. 04 лева е било установено със сила на пресъдено нещо. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуване на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. По т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна е било установено както съществуването на правото в определения от съда размер, така и несъществуването му по отношение на всички други претендирани вреди, извън възприетите за доказани. Тези изводи са били споделени изцяло от състава на Апелативен съд – Варна в определението от 31.07.2025г. по образуваното в.ч.т.д. № 332/2025г. Съгласно това определение предвид абсолютната идентичност на претенцията в производството по т.д. № 652/2024г. на Окръжен съд – Варна с направеното възражение за прихващане в хода на производството по вече разрешения с влязло в сила решение спор по т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна, то следва, че спорът не може да бъде пререшаван, тъй като претенцията е обхваната от сила на пресъдено нещо с оглед разпоредбите на чл. 299, ал. 1, вр. чл. 298, ал. 4 от ГПК. С частната си касационна жалба касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че има абсолютна идентичност на претенциите. Отделно от това при уважено възражение за прихващане и непогасена горница е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. В случая безспорно е налице непогасена горница, която е допустимо дружеството да заяви в следващ процес. По делото дори и ответникът е заключил, че силата на пресъдено нещо не се простира за всички претенции, предвид което няма пречки дружеството да предяви претенциите от непогасения остатък от своето вземане. В приложено изложение „Търговска база“ ООД повтаря оплакванията си, като се позовава на касационно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка е посочено Тълкувателно решение 2/2020 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Липсват формулиран правен въпрос. „Алифос България“ ЕАД оспорва подадената жалба като неоснователна. Страната сочи, че в изложението за допускане не е посочен правен въпрос, на базата на който касационният съд да може да извърши селекция по допускане на касационното обжалване. Същевременно частната жалба не е подкрепена с правни аргументи, а обжалваното определение се явява законосъобразно. В отговора на исковата молба по т.д. № 652/2024г. на Окръжен съд – Варна дружеството не е оспорило, че са били заявени повреди на наемните имоти, различни от тези в производството т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна. За разликата между приетите като дължими и прихванати вземания на „Търговска база“ ООД (разликата между 10 253. 80 лева и 11 151. 04 лева) по това дело е било възразено, че не се оспорва като дължима, но е липсвала покана за плащане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на определението, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. От касатора не е поставен правен въпрос. В представеното от него изложение такъв въпрос липсва. Изложени са единствено оплаквания срещу законосъобразността на определението на Апелативен съд - Варна, идентични с тези в жалбата. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос не позволява да бъде извършена преценка относно приложимостта на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторът, съответно дали във връзка с такъв въпрос са спазени постановките на посоченото от него тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно не би могло да се приеме, че се касае за очевидна неправилност на въззивното определение. Касаторът прави оплакване за липсата на идентичност на претенциите, заявени с възражението за прихващане, и тези, за които е било образувано т.д. № 652/2024г. на Окръжен съд – Варна, но дори фактическите констатации на въззивния съд в тази връзка да са неправилни, липсва неправилност в изискуемата от закона квалифицирана форма (очевидна неправилност). Същото е по отношение на правния извод на въззивния съд, че при общ размер на прихванатите вземания на касатора от 10 253. 80 лева по т.д. № 1353/2020г. на Окръжен съд – Варна и приети от съда по това дело за основателни вземания в размер от общо 11 151. 04 лева (3 725. 68 лева и 7 425. 36 лева) от „Търговска база“ ООД не би могъл да бъде воден иск за разликата. Не се касае за форма на очевидна неправилност. Отделно това дължимостта на тази сума (посочената разлика) не е била оспорена от ответника, нито е била отречена възможността за доброволното й плащане. Ответникът е възразил единствено за липса на отправена покана за плащане, каквато безспорно обаче е била подадената по т.д. № 652/2024г. на Окръжен съд – Варна искова молба. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Варна. Воден от горното съдът

Цитирани разпоредби

10