Определение № 310 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от Е. А. П. от [населено място] против разпореждане от 04.01.2012 г. по гр.д. №9911/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав за връщане на касационна жалба вх.№11155/12.12.2011 г., с която е обжалвано въззивно решение №5814/07.11.2011 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: Е. А. П. от [населено място] е обжалвала въззивно решение №5814/07.11.2011 г. по горепосоченото гражданско дело. С разпореждане от 04.01.2011 г. СГС е върнал касационната жалба като се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В процесния случай е прието, че се касае до търговска сделка и общият размер на исковете е под 10000 лева. Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, вх.№9450/31.01.2012 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Излагат се и оплаквания и по съществото на спора. Моли се за отмяна на обжалваното определение и обявяване за нищожно на въззивното решение. Ответникът по частната жалба – [фирма] и третото лице – помагач - [фирма], не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Софийския градски съд като краен резултат е правилно. Всяка от предявените претенции е с цена до 5000 лева – главница – 3287,56 лева и лихви – 596,49 лева. Поради това е налице хипотезата на чл.280, ал.2, предложение първо ГПК. Неправилно, макар и това да не се отразява на крайния резултат, е изводът на въззивната инстанция, че делото е търговско, тъй като се касае за търговска сделка. Този извод противоречи на разпоредбата на чл.318, ал.2 ТЗ, тъй като в случая се касае до продажба, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,