Определение № 3279 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 462/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 344 от 27.10.2022 г. по в. гр. д. № 431/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260140 от 15.05.2022 г. по гр. д. № 6648/2020 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при условията на чл. 345 ГПК на 16/195 ид. части от гараж с идентификатор **** и гараж с идентификатор ****, разположени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР за [населено място], притежаван от наследодателя на страните Д. Ц. И. в съсобственост с третите лица Р. Ц. Р., наследниците на И. Ц. И., наследниците на Б. Ц. Д., наследниците на Н. Ц. П., наследниците на Т. Ц. Д., наследниците на З. Ц. Т., и приобретателите П. Т. А. и П. С. А., между съделителите М. Д. М. и Е. Д. Й. с квоти по 16/585 ид. части, Й. Н. Й. и Д. Й. Й. с квоти по 8/585 ид. части. По делото е установено, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР за [населено място] са изградени два гаража – гараж в южния ъгъл на имота със ЗП от 28 кв. м, и гараж, долепен до северозападната граница на имота откъм [улица]. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че и двата гаража представляват незаконни постройки, които отговарят на изискванията за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ. С молба от адв. Л. Н., в качеството му на пълномощник на Й. Н. Й., в първото по делото съдебно заседание по делото на 16.06.2021 г., е направено искане за включването им в делбената маса. А. И. Г., като собственик на парцел *-* в кв. 260 по плана на [населено място] и М. М. М. – собственик на парцел *-* в кв. 260 по плана на [населено място], взаимно са декларирали, че са съгласни да се построят гаражи на границата между двата парцела на уличната регулационна линия. Тази декларация не е подписвана от Ф. И. Г. и заверката на подписите от 09.06.1967 г. е само за тези на А. И. Г. и на М. М. М.. С другата декларация М. М. М. е заявила, че е съгласна и дава разрешение на сина си Д. Ц. И. да построи гараж в собственото й място, представляващо парцел *-* в кв. 260 по плана на [населено място], като гаражът ще бъде със застроена площ от 18 кв. м. Гаражите са построени в периода 1967 г. – 1970 г. Съдът е приел, че декларацията на М. М. М. не е породила вещноправно действие на учредяване на право на строеж на гараж в полза на Д. Ц. И., тъй като към 1970 г. единствената възможност за учредяване на такова право е била тази по чл. 18 ЗЗД, тоест с нотариален акт. След като изискуемата форма не е спазена, двата процесни гаража, които съществуват и към настоящия момент, се явяват приращения по смисъла на чл. 92 ЗС и принадлежат на съсобствениците на поземления имот, в който са построени. Собственик на дворното място е била М. М. М., като с договора за дарение тя е учредила право на строеж за втори етаж и таванско помещение, като е останала собственик на дворното място. Правото й на собственост върху него е наследено от децата й И. Ц. И., Д. Ц. И., Б. Ц. Д., Н. Ц. П., Т. Ц. Д. и З. Ц. Т.. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 108/08.04.1992 г., наследниците на М. М. М. са продали на Е. С. Б. и М. П. Б. 166/390 ид. части от дворното място и след като няма изрично изключване на построените в него гаражи, то с придобиване правото на собственост върху идеални части от същото, купувачите са придобили и съответните идеални части от гаражите. С последващи прехвърлителни сделки от 2002 г. и от 2007 г. 166/390 ид. части от дворното място са придобити от П. Т. А. и П. С. А.. В заключение е направен извод, че правото на собственост върху двата гаража принадлежи общо не само на наследниците на Д. Ц. И. (страните в настоящото производство), а по приращение и на всички наследници на М. М. М., като собственици на дворното място, както и на лицата, придобили идеални части от него с договора от 1992 г., респ. с последващите сделки от 2002 г. и 2007 г., в която хипотеза делбата на двата гаража следва да бъде допусната при условията на чл. 345 ГПК. Ответниците по жалбата не са взели становища по нея. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, като релевира единствено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, нито е налице позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, поради което и съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения касационното обжалване не следва да се допуска на някое от тези основания. Обжалваното решение е валидно и допустимо, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице извод относно правното значение на факт, направен при грубо нарушение на правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци /за допуснато нарушение на чл. 266 ГПК/ не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,