Определение № 2466 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1975/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК[ЕИК] срешу определение № 389/ 30 .0 5.2024г., поставено по в.ч.гр.д. №233/ 2024 г., по описа на Окръжен съд - Габрово, с което след отмяна на определение № 140/ 12.04.2024г., постановено по гр.дело № 408/ 2022г„ по описа на Районен съд – Дряново, е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която се иска да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното решение № 2830.03.2024 г. по гр.д. № 408/2022 на РС - Дряново в частта за разноските. С молбата по чл.248 ГПК страната-ищец е искала от съда, на основание чл.78 ал.5 ГПК, да намали присъденото по реда и на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение на процесуалния представител на отв. Ю. Ю. от 781,71 лева на 300 лева. Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относно размера на така присъденото възнаграждение като значително завишено. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 - т.3 ГПК. От страна на ответника по ЧКЖ е подаден отговор в насока липсата на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо о отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания с настоящата ЧКЖ акт, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: От „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подадена молба по реда на чл. 248 от ГПК, с която се иска да се измени решението в частта за разноските, като същите се намалят до 69,34 лв. за исковото производство. В отговора си на направеното искане, адв. И. взема становище по неоснователността на подадената молба и моли да се остави без уважение. С обжалваното определение № 140 от 12.04.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че за оказаната безплатна правна помощ на ответницата се дължи възнаграждение в размер на 300,00 лв., като съдът взима предвид вида и обема на осъществената правна защита, фактическата и правна сложност на спора, проведените в исковото производство две открити съдебни заседания, материалния интерес- установяване на вземане в общ размер от 8300,85 лв., както и размера на отхвърлените претенции - общо 5756,55 лв. Позовал се е на практиката на СЕС за размера на адвокатските възнаграждение по дело С-438/22. Изменил е решението в частта за разноските като го е намалил от 783,71 лв. на 300,00 лв. Според състава на ОС-Габрово процесуалното представителство по чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1ЗАдв,, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. По делото е установено, че адв. И. се е ангажирал с процесуално представителство по делото. Взел е становище преди първото съдебно заседание, като е направил възражение за недействителност на договора за потребителски кредит относно ГПР и подписването на ОУ, които са неразделна част от договора. Направил е възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и липса на преддоговора информация - формуляр в стандартен европейски обр. 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Явил се е на проведените открити съдебни заседания на 27.06.2023 г. и на 27.07.2023 г. Взел е становище по предварителния доклад и съобразно направените от него възражения, същия е бил допълнен. Взел е участие при разпита на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. След като са изпълнени всички изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 от ЗА във вр.чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на адв. И. следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на отхвърлената част на иск, така както е присъдена в решение № 28 от 20.03.2024 г. в размер на 783,71 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсват каквито и да е било формулирани от страната правни въпроси, като вместо това се повтарят оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, развити в самата частна касационна жалба. В същото време подалата ЧКЖ не се позовава на основанието по чл.280 ал.2 ГПК очевидна неправилност. От изложеното следва, че не се обосновава наличие предпоставка за допускане до касационно обжалване, с оглед на което и такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение