Определение № 1011 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 208/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК (тъй като се обжалва определение на апелативен съд, с което е оставил без уважение молбата на страна в процеса за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, частната жалба срещу този съдебен акт не следва да се разглежда при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК). Подадена е частна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Н. Ш. от АК-Пловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 403/26.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 277/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 търговски състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на частния жалбоподател за изменение на въззивно решение № 347/09.10.2024 г. в частта му за разноските – за неприсъждане на процесуалния представител на ищците на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъщественото от него пред въззивния съд безплатно процесуално представителство. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон – апелативният съд незаконосъобразно е приложил правната норма, уредена в чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като, макар и по делото да било установено обстоятелството, че ищците не са в затруднено материално положение (след постановяване на първоинстанционното решение ответникът е заплатил на пострадалите присъдената сума от 12474,68 лв.), неправилно е обосновал правното съждение, че на адвоката, който е осъществил безплатно процесуално представителство на ищците, се дължи адвокатско възнаграждение. Ответниците в настоящото частно производство са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил без уважение молбата на ответника, подадена на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на въззивното решението в частта му за разноските, тъй като е счел, че представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се осъществява само по силата на изявление, че лицето е материално затруднено, като постигнатата договореност между адвоката и страната за предоставяне на безплатна правна помощ не подлежи на проверка и преценка от съда. Изяснил е, че уговорката за предоставяне на безплатна правна помощ на по-горе посоченото правно основание е релевантна само за вътрешните отношения между страните по мандатния договор, като извън правомощията на съда е да проверява материалното благосъстояние на доверителя, с оглед на което обстоятелство да се преценява дали той е в затруднение или в невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение. Служебно на настоящия състав е известно определение № 616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС, I г. о., с което на основание чл. 292 ГПК е предложено на Общото събрание на Гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда“. Този правен въпрос е обусловил решаващият правен довод на съда, постановил обжалваното определение, поради което в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение