Определение № 51 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена С. С. С. срещу въззивно решение № 133/16.09.2009 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. № 360/2009 г. С него е отхвърлен иск на С. С. по чл. 82 СК /отм./. Ответникът по касационната жалба С. С. П. чрез адв. Д е отговорил, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв., както и, че тя е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК от 2007 г. Въззивното решение е постановено по претенция на С. С. срещу С. П. за заплащане на от 80 лв. месечно за периода 24.03.2009 г. до отпадане на предпоставките за това. Искът е по чл. 82, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./. Пълнолетната ищца е приключила средното си образование през месец юни 2009 г., както е установено и във въззивното решение. Следователно, това е датата, която е краен срок на претенцията, по която е постановено въззивното решение. Евентуалното продължаване на образованието в следващо по степен учебно заведение е ново основание, с нов начален момент за търсене на издръжка от родителя. При така установеното, явно е, че обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което и образуваното касационно производство трябва да бъде прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът