Определение № 345 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. П.,гр.Д., чрез пълномощника му адвокат Н. П., срещу определение №711 от 18.06.2013г. по ч. гр.дело №280/2013г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение от №374/03.06.2013г. по гр. дело №456/2013г. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявените от П. искове, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил ясните указания на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба – да представи пълномощно за подписалия от негово име исковата молба А. П., да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба относно предявените искове - къде е работил, прекратено ли е трудовото му отношение и по какъв ред, да посочи период и размер на претендираното трудово възнаграждение, както и да конкретизира останалите претенции за вреди като формулира и съответен петитум. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси: длъжен ли е съдът да напътва страните във връзка с упражняването на техните законни права, вкл. да поискат правна помощ, следва ли съдът да прояви активност като насрочи делото в открито заседание и да даде възможност на страната устно да санира нередовностите на исковата молба, длъжен ли е съдът с оглед чл.2,ал.1 ГПК да разгледа подадена до него молба за защита на лични и имуществени права. Твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Прилага съдебни актове. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатият въпрос относно прилагане разпоредбата на чл.99 ГПК не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението, защото не е решен в противоречие с посоченото решение №435/2010г. по гр.д.№813/2009г., ВКС, ІV г.о. В съответствие с приетото в последното, съдът съобразявайки разпоредбата на чл.99 ГПК, е указал на страната, че може да заяви желание да ползва правна помощ при необходимост и право на това. Това е вписано в съобщението за отстраняване нередовностите на исковата молба до ищеца, получено от него на 07.05.2013г. Жалбоподателят не е поискал предоставяне на правна помощ. По останалите въпроси също не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания по чл.280 ГПК. Приложените определения и решения са неотносими, тъй като касаят въпроси относно издаване на охранителен акт като акт на съдебно съдействие, както и за събиране на доказателства пред въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай. Съобразявайки установената съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, въззивният съд правилно е приел, че съдът съгласно чл.129 ГПК служебно следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски следва да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. След като ищецът не е отстранил нередовностите в указания срок, то доводите, че не следва да се приложат последиците на чл.129,ал.3 ГПК, а делото да се насрочи в открито заседание, не съответстват на цитираните императивни процесуални разпоредби. Даденото от съда решение на поставените въпроси не е в противоречие, а е съобразено с трайно установената съдебна практика. Ето защо трябва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.