Определение № 604 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 500/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. С. П. от [населено място], срещу определение от 10.03.2011г. по ч.гр.д.№2377/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2010г. по гр.д.№50056/2009г. на Софийски районен съд по чл.415, ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./, във връзка с чл.274, ал.4 от ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а съгласно чл.274, ал.4 /изм., ЗВ, бр.100 от 2010г./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК – поради това, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането в законовия срок - е обезсилена издадената на 11.11.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на К. С. П. срещу длъжника [фирма] Керамичен завод за сумата 2778,85лв.-главница и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до изплащането на сумата. Поради това, че размерът на вземането, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното определение. Подадената на 31.03.2011г. при действието на чл. 280, ал.2 и чл.274, ал.4 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ частна касационна жалба срещу въззивното определение се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на тази частна жалба касационно производство следва да бъде прекратено. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о.