Определение № 50002 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Г. Ш., чрез особен представител адв. А. Х. Д., срещу решение № 260479 от 08. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 12310/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Ш. срещу определение № 20203626 от 21. 09. 2020 г. по гр. д. № 6123/2013 г. на СРС, 33 с-в, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 158608 от 23. 07. 2020 г. по гр. д. № 6123/2013 г. на СРС, ГО, 33 с-в, в частта за разноските. Твърди се незаконосъобразност на определението, тъй като страна, освободена от такси и разноски на основание чл. 83, ал.. 2 ГПК, не дължи разноските, направени от насрещната страна, както и по съображения, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на адв. С. И. Х. сумата 570 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство пред първата инстанция или, евентуално, бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение. Настоящия състав на Върховния касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, имаща характер на определение. Изводите на въззивния съд не са очевидно неправилни, а съответстват на разпоредбата на чл. 78 и чл. 83ГПК, чл. 38 ЗА, чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е отговорна за разноски, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, отхвърлянето на предявения иск ангажира отговорността на ищцата за разноските, направени от ответника в първата инстанция, както и отговорността й за заплащане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на възнаграждение на адвоката на ответника, оказал му безплатна правна помощ и процесуално представителство в първоинстанционното производство. Определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение е в минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване. Не намира опора в закона доводът в частната жалба, че отговорността на ищцата за разноските, направени от ответника при разглеждане на делото, включително и за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, не може да се ангажира, тъй като същата е освободена от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,