Определение № 50321 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1333/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1182/11. 02. 2022 г. на Зина В. Ж. и Д. В. А. срещу решение № 5 от 7. 01. 2022 г. по в. т. д. № 782/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, I търговски състав, с което е отменено решение № 260093 от 14. 07. 2021 г. по т. д. № 142/2020 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на касационните жалбоподателки на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 20 000 лв., за всяка една от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им М. В. Ж. при ПТП на 26. 06. 2016 г., и вместо него е постановено решение, с което предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени до сумата от 20 000 лв., за всяка ищца. В частта, с която исковете са били отхвърлени за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационните жалбоподателки твърдят, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация. Излагат доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практика на ВКС. Позовават се на очевидна неправилност на въззивния акт. Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. С молба вх. № 2861/08. 04. 2022 г. касационните жалбоподателки са депозирали допълнителна касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационна жалба вх. № 1182/11. 02. 2022 г. е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна. Същата инкорпорира изложение на основанията за достъп до касация. Приложените към молба от 8. 04. 2022 г. на касационните жалбоподателки допълнителна касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са подадени извън срока по чл. 283 ГПК, тъй като въззивното решение е връчено на ищците на 12. 01. 2022 г. Поради това не следва да бъдат разглеждани. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им М. Ж., настъпила вследствие ПТП на 26. 06. 2016 г., причинено от застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. Във въззивното решение са обсъдени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и е прието, че ищците и брат им М. Ж., който е по-голям от ищцата Зина Ж. с три години и от ищцата Д. А. - с пет години, са живели заедно като деца и до момента на създаването от всеки от тях на свое семейство; след това са поддържали близка връзка помежду си, като всички живеели в съседство в едно населено място; ищците помагали на брат си за отглеждането на неговите близнаци и отношенията им били топли и задружни, като се основавали на обич и взаимопомощ. Възпроизведено е и заявеното от свидетелите, че починалият бил като баща на ищците, защото родителите им работели и не се прибирали вкъщи. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че по делото са установени съществувалата близост и привързаност между ищците и брат им и осъществяваните от тях грижи един за друг. Приел е обаче, че отношенията им са били нормално присъщите за този родствен кръг и по делото не е доказано претърпените от ищците неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на брат им да надхвърлят обичайните от загубата на брат/сестра. Изтъкнато е, че в случая не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обусловили особено близка връзка между ищците и брат им. Въззивният съд не е възприел оценката на свидетелите, че починалият е бил като баща на ищците, доколкото не се установява родителите им да не са полагали грижи за тях и съгласно гласните доказателства за тях е полагала грижи и живеещата със семейството баба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касационните жалбоподателки не са формулирали в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС, не съответства на изискването за поставяне на конкретен правен въпрос и не би могло да бъде преценявано в производството по чл. 288 ГПК. Непосочването на значимия правен въпрос от касационните жалбоподателки е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение. Независимо от това, въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по релевантния въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Съгласно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод за съществувала между ищците и техния брат обичайна връзка между родственици, която не се характеризира с изключителна близост, и за съответна на нея нормална степен на болки и страдания на ищците вследствие смъртта на брат им. В решението е изтъкнато, че ищците и брат им приживе са имали отношения, характеризиращи се с обич, привързаност и подкрепа, но по делото не се установява да са налице житейски обстоятелства, довели до изключителност на връзката между тях. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Доколко изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищците с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото е въпрос относим към правилността на обжалваното решение и не може да бъде преценяван в производството по чл. 288 ГПК. К. контрол не може да допусне и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая въззивният акт не е засегнат от посочените пороци, като следва да бъде подчертано, че касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно, без да обосновават съществуването на някоя от неговите възможни проявни форми. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение