Определение № 695 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 14160/02.08.2018 г., подадена от М. З. И., чрез процесуалния ѝ представител адв. Х. М., против въззивно решение № 1674/02.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 6104/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.05.2017 г. по гр.д. № 14348/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която предявеният от Н. Б. Н. против М. З. И. иск с правно основание чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сума в размер на 4402, 10 лв., представляваща наем за ползването на семейно жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 12 за периода 05.05.2015 г. – 01.10.2015 г., ведно със законната от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, е уважен за сумата от 675, 73 лв. и М. З. И. е осъдена да заплати посочената сума на Н. Б. Н., ведно със законната лихва. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване, а в приложеното изложение са формулирани въпроси във връзка с които се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Н. Б. Н.. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, но с оглед цената на предявения иск, по който е постановено обжалваното въззивно решение и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. С разпоредбата на чл. 68 ГПК е определено, че цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В настоящия случай жалбоподателката обжалва постановеното въззивно решение по осъдителния иск с правно основание чл. 57СК, предявен за сумата от 2 250 евро, чиято левовата равностойност е под 5000 лв. Претенцията за заплащане на наемна цена за ползването на семейното жилище е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение