Определение № 514 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1268/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 1049 от 24.06.2011 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1386/2009 г. на Софийски градски съд, І-13 състав, в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която дружеството - касатор е осъдено да заплати на Ч. Д. К. и Д. А. Б. - граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., сумата 31 019 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.88 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.03.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 4 170 евро, и на ищците са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 1 600 лв. К. моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска като поддържа, че решението е необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон - чл.20 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор при условие, че същите страни изрично, ясно и точно са уговорили момента, към който имотът, предмет на договора, е следвало да бъде предаден чист от вещни тежести. 2. Следва ли да бъде прието за нарушение на предварителния договор от 24.01.2007 г. учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот преди датата на предаването му, съгласно тълкуването на клаузите на чл.4.1 и 4.2 от същия договор в тяхната взаимна зависимост и връзка; 3. Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора; 4. Следва ли учредяването на договорна ипотека върху имот от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителен договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, а в подкрепа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е представена съдебна практика. Ответниците по касация Ч. Д. К. и Д. А. Б. оспорват искането за допускане на касационно обжалване и самата касационна жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК от процесуалния им представител по делото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е потвърдил обжалваната част от първоинстанционното решение, с която е уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 31 019 евро, след като е обсъдил доказателствата по делото и е достигнал до извод, че сключеният между страните предварителен договор от 24.01.2007 г. за покупко - продажба на недвижим имот /апартамент в № В 502, разположен на петия етаж, ниво + 6 от сграда „В” в Комплекс „А. Вали” - [населено място]/ е развален валидно с отправено от ищците - купувачи едностранно волеизявление и в резултат на това за ответника - продавач е възникнало задължение да върне получената на отпаднало основание авансово платена продажна цена в размер на 31 019 евро. За да обоснове развалянето на договора, решаващият въззивен състав се е позовал на клаузата на чл.4.2 от предварителния договор, с която продавачът е поел задължение да не сключва каквито и да било сделки с имота без изрично писмено съгласие на купувачите, и на безспорния по делото факт, че на 08.11.2007 г. ответникът е учредил две договорни ипотеки върху правото на строеж за изграждане на имота, за които ищците не са давали съгласие. Учредяването на ипотеките без съгласие на купувачите е квалифицирано като виновно неизпълнение на договорното задължение на продавача по чл.4.2, от което е направен извод, че за ищците - купувачи е възникнало право да развалят едностранно предварителния договор без предоставяне на срок за изпълнение и да искат връщане на авансово платената цена. Изложени са съображения, че клаузата на чл.4.2 обективира ясната и недвусмислена воля на страните всяка сделка с имота, сключена от продавача без изричното писмено съгласие на купувачите, да се счита за накърняваща интересите на купувачите и за самостоятелно и достатъчно основание за възникване на право в тяхна полза да развалят договора. Изхождайки от така възприетото съдържание на цитираната клауза, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за правно ирелевантни твърденията и доводите на ответника, че ипотечните сделки не са увредили пряко интереса на купувачите и не са създали потенциална заплаха за правната им сфера да придобият имот, обременен с вещни тежести и чужди права, респ. че самото учредяване на ипотеките не съставлява пречка за точно изпълнение на поетото задължение за прехвърляне на имота чист от вещни тежести поради възможността ипотеките да бъдат заличени преди сключване на окончателния договор за продажба. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради следните съображения: В п.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил материалноправен въпрос, пряко свързан с формиране на решаващия извод на въззивния съд за осъществяване на предпоставките по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово платената цена по предварителния договор като последица от валидно възникналото и надлежно упражнено от ищците - купувачи потестативно право по чл.87 ЗЗД за едностранно разваляне на договора. Въпросът е обуславящ за изхода на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В рамките на правомощията си в производството по чл.288 ГПК, разяснени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС прецизира въпроса така: Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по останалите три въпроса в изложението, които са относими към предмета на спора, но не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след тълкуване на клаузата на чл.4.2 от предварителния договор. Тълкуването на договора е израз на решаващата правораздавателна дейност на съда, която не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК, а именно това се цели чрез поставените въпроси. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат отнесени към релевантните за правилността на въззивното решение касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, не и към общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Отсъствието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки, подкрепени с многобройна съдебна практика. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,