Определение № 181 от 22.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 103 от 28.01.2013 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 8.01.2013 год. по преписка вх. № 377/2012 год. на Русенския районен съд. С него е върната подадената от настоящия жалбоподател искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на въззивното определение с искане за отмяната му. В приложеното изложение поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното му обжалване поради противоречие с т. 4 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за редовността на исковата молба и правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовността й за първи път. Върховният касационен съд в настоящият си състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай предмет на прекратеното производство по подадената искова молба е парично вземане в размер на 671.98 лв., представляващо съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цена на предявения иск. Същата обуславя необжалваемост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК на въззивното решение, следователно и определението на въззивния съд, с което се потвърждава разпореждането за връщане на исковата молба не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Поради това и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като производството се прекрати като процесуално недопустимо, без съдът да се произнася по поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.