Определение № 187 от 04.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2016 г.

Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2631/30.03.2016 г. на E. И. Б., чрез адв. М., срещу определение № 143 от 21.03.2016 г. по в. ч. гр. д. № 155/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 49/20.01.2016 г. на Смолянския окръжен съд за връщане поради просрочие на касационна жалба вх. № 255/20.01.2016 г. срещу решение от 04.11.2015 г. по в. гр. д. № 366/2015 г. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като в нарушение на чл. 284 вр. чл. 285, ал. 1 ГПК е прието, че касационната жалба, с която в изпълнение на указанията на окръжния съд е представено и изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, не е допълнение към първоначално подадената жалба, въпреки, че съдържа развити съображения относно пороците на въззивното решение, поради което я е приел за просрочена. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл 278, ал. 4 ГПК поставя въпроса за правомощията на въззивния съд по чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 ГПК за проверка на редовността и съдържанието на касационната жалба при администрирането й, при специалното основание за противоречие между приетото от апелативния съд и определение № 20 от 22.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1799/2008 г. на ВКС, II-ро г. о. Ответниците по жалбата, с общ отговор, в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, я оспорват досежно наличието на основания за допускането й до касация, както и по същество. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че частната касационна жалба е недопустима по следните съображения: С изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., е променен компетентният съд, пред който подлежат на обжалване определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Разпоредбата предвижда, че когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. В разглеждания случай с разпореждане № 49/20.01.2016 г. въззивната инстанция - Смолянският окръжен съд, при упражняване на правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, приел, че касационната жалба от 20.01.2016 г. не е подадена в законоустановения срок, по която причина я и върнал. За подадена в срока по чл. 283 ГПК приел жалбата с вх. № 4948/17.12.2015 г. и разпоредил преписи от нея и от приложенията да се изпратят на другите страни. Съобразно изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ компетентен да се произнесе по правилността на това разпореждане в първата му част е съответният апелативен съд - в случая Пловдивският апелативен съд, чието определение не подлежи на последващ съдебен контрол. С постановяване на определение № 143 от 21.03.2016 г. по ч. гр. д. № 155/2016 г. инстанционният контрол е изчерпан, поради което частната касационна жалба срещу този съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира за необходимо да посочи, че положението на жалбоподателката не се влошава с връщането на касационната жалба от 20.01.2106 г. Предвид бланкетния характер на подадената в срок жалба, въззивният съд е следвало, с оглед изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, да даде указания за точно и мотивирано изложение на касационните основания. Това не е сторено, но жалбоподателката сама е отстранила посочената нередовност, поради което върнатата жалба, която съдържа основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и е подадена в срока за отстраняване на останалите, указани нередовности /вж. пощенското клеймо от 19.01.2016 г., при връчено на 12.01.2016 г. съобщение/, следва да бъде съобразена в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.