Решение № 258 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 288/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.286, ал.2 от ГПК. С разпореждане от 22.10.2008 година, Окръжен съд – Враца, е върнал подадената от С. Б. Б. касационна жалба, против въззивно решение на същия съд, постановено на 11.08.2008 г., по гр.д. №232/2008 година. Против така постановеното разпореждане е подадена частна касационна жалба от С. Б. Б.. В нея се твърди, че разпореждането е постановено в нарушение на процесуалния закон. Частната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, а разгледана по същество е основателна. За да върне касационната жалба, съдът е приел, че жалбоподателя не е отстранил в срок нередовностите по нея, съгласно постановеното разпореждане, с което същата е оставена без движение, с указания, съобщени на жалбаподателя, на основание чл.285, ал.1 от ГПК. С посоченото разпореждане от 26.09.2008 година, съдът е указал на жалбаподателя да се посочат касационните основания по чл.281 от ГПК и да се приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ГПК, като се посочи кой е съществения материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при наличието на една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.казано е, да се представят преписи за противните страни и да се внесе държавна такса в размер на 30 лева, по сметката на ВКС. Съдът е счел, че не са изпълнени указанията му, относно посочването на съществения материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при наличието на една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът е длъжен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 от ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – за произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изпълнение на указанията, дадени с разпореждането, с което е оставена без движение касационната жалба, жалбоподателят е посочил, че се позовава на хипотезата, когато касационното обжалване се допуска, при произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочен е и материалноправния въпрос – следва ли административната процедура по възстановяването на земята да е завършена, за да е налице активната легитимация по твърдяното право на собственост. Посочени са съдебни решения, на които се твърди, че противоречи разрешението на спора, дадено от въззивния съд с обжалваното решение, както и се твърди, че горния материалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Преценката, доколко основанията, посочени от жалбоподателя са основателни за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, следва да се направи от Върховния касационен съд, в производството по реда на чл.288 от ГПК, като с посочването на съществения материолноправен въпрос, разрешен според жалбоподателя в противоречие със съдебната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателя е отстранил нередовностите на касационната жалба. Въззивния съд е следвало да изпълни своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.285, ал.2 от ГПК, като вместо това той е постановил незаконосъобразно разпореждане, постановено в нарушение на процесуалните правила, като на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК е върнал касационната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд