Определение № 50019 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 144/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 45 от 07.07.2021 г. по в. гр. д. № 241/2021 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 260010 от 10.02.202 г. по т. д. № 115/2019 г., дружеството-касатор е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, на К. Г. А., П. С. А., Р. С. А. и Б. С. А. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 13.02.2019 г. смърт на С. П. А. (съпруг на К. А. и баща на другите трима ищци) за разликите над сумите 40 000 лв. до сумата 100 000 лв. – за К. А., и до 80 000 лв. – за П. А., Р. А. и Б. А.. Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като моли за отхвърляне на предявените срещу него искове за разликите над присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение суми – по 40 000 лв. за всеки ищец. Излага подробни оплаквания срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с твърдението, че същите са завишени и не съответстват на предвидения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, тъй като съдът не е отчел действителния размер на моралните вреди, техния интензитет и продължителността на болките и страданията на ищците. Счита, че по делото не са установени и конкретни обстоятелства, сочещи на изключително близки отношения и привързаност между тях и починалия, които да обосновават присъждането на значителни по размер обезщетения. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода, че дължимото на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде присъдено с ДДС. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК като значими за конкретното дело и за допускането на касационното обжалване, с бланкетно посочване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настъпили за наследниците на загинало лице вследствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие, какъв следва да е критерият за установяване на търпените от наследниците болки и страдания, които да са с интензитет, по-голям от обичайните при загуба на близък родственик; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, в случай на доказана по делото липса на нещо изключително и необичайно в отношението между наследодателя и наследниците, надхвърлящо традиционното за този вид родство; 3. В каква степен трябва да се кредитират от съда и следва ли да дават отражение върху определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди свидетелски показания, при които се установяват явни противоречия, неясноти, обърквания, незнание на основни дати, незнание на възрастта на ищците; 4. При липса на свидетелски показания, които да установяват факти и обстоятелства, доказващи висок интензитет, сила и продължителност на търпените от ищците болки и страдания, как следва да се определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди и кой е най-ниският предел на обезщетение, който следва да бъде приложен в конкретния случай; 5. В случаите на осъществено безплатно процесуално представителство от адвокат по реда на чл. 38 ЗА, при което адвокатското възнаграждение не се заплаща авансово, а се дължи от ответника съразмерно на уважената част от иска, следва ли съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ“. Ответниците по касация – К. Г. А., П. С. А., Р. С. А. и Б. С. А., всички от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 18.11.2021 г. Претендират разноски. Третото лице-помагач на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – Шезааим Д. А. от [населено място], общ. Г., обл. С. – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки релевираните в жалбите на страните оплаквания и обстоятелството, че застрахователят не оспорва факта, че при пътно-транспортно произшествие от 13.02.2019 г. застрахованият при него водач Шезааим Д. А. виновно и противоправно е причинил смъртта на наследодателя на ищците С. П. А., е приел за спорен във въззивното производство само въпроса за размера на присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди. След задълбочен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи съществувалите между ищците и починалия близки отношения, съобразявайки също възрастта му (53 г.), социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и нормативно определения лимит на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност”, решаващият състав е счел, че справедливо обезщетение за всеки от ищците - деца на починалия е сумата 80 000 лв., определена от първата инстанция, а за ищцата – негова съпруга е сумата 100 000 лв. Решаващият състав не е споделил преценката на първостепенния съд, че обезщетението на ищцата К. А. е еднакво с това на другите ищци, като е счел, че претърпените от нея нематериални вреди са в по-висока степен, по съображения, че: за нея, като съпруга, загубата е най-голяма, тъй като тя е загубила най-близкия си човек, който е бил нейна морална и финансова опора през целия им съвместен живот; бракът й с починалия е продължил над тридесет години; отношенията им са били основани на привързаност, взаимна обич и доверие; били са добро и задружно семейство, заедно отгледали децата си; тя е преживяла първоначален силен шок от смъртта на съпруга си; припаднала е по време на погребението; година след смъртта на съпруга си все още силно страда от загубата. Поради това, след частична отмяна на първоинстанционното решение, на ищцата К. А. е присъдена допълнително сумата 20 000 лв. По отношение на ищците - деца на починалия въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания, че отношенията между тях са били на взаимна привързаност, обич и уважение; че през целия им живот, включително и след като всеки от тях е създал свое семейство, са живеели в една къща; че бащата е помагал финансово на всичките си деца; че последните са преживяли болезнено неговата загуба. При така събраните доказателства и поради преценката, че не е налице изключителност в отношенията между починалия и неговите деца и че страданията им не са по-големи от нормално изпитваната тъга при смърт на близък родственик, решаващият състав е счел, че определеното от първата инстанция обезщетение на всеки от тези ищци в размер на 80 000 лв. е справедливо С оглед изхода на делото, са присъдени съответно и разноски на страните. Въззивният съд не е уважил възражението на застрахователя за недължимост на ДДС върху присъденото на пълномощника на ищците по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, като се е позовал на изричната разпоредба на § 2а (погрешно посочен § 2 б ) от ДР на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. От поставените от касатора въпроси обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, е единствено въпрос № 5. По отношение на останалите въпроси тази обща предпоставка не е налице. Въпроси № 1, № 2 и № 4 са формулирани с оглед мотивите към Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което се отнася до активната материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинена при деликт смърт на близък, от лица извън най-близкия семеен и родствен кръг на починалия, очертан в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. В случая обаче и четиримата ищци са част от най-близкия семеен и родствен кръг на починалия при произшествието С. П. А. (ищцата К. А. е негова съпруга, а ищците П. А., Р. А. и Б. А. са негови деца), поради което постановките на цитираното тълкувателно решение са неотносими към спора за справедливия размер на претендираните с исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди. Що се отнася до въпрос № 3, същият е изцяло относим към правилността на обжалвания акт, тъй като касае преценката на събраните по делото доказателства, в частност – достоверността на свидетелските показания, която е в изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. В тази връзка, необходимо е да се посочи, че решаващият състав е отчел наличието на известно противоречие в показанията на някои от свидетелите – относно това, кое е най-голямото дете на починалия С. и кое от неговите деца колко свои деца има, но е приел, че за останалите факти – относно преживените от ищците болки и страдания, свидетелските показания са непротиворечиви и взаимно се допълват, като почиват на личните впечатления на свидетелите. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол и в частта за разноските, макар поставеният в тази връзка въпрос (въпрос № 5) да е обуславящ за спора. Това следва от обстоятелството, че по същия въпрос е формирана последователна практика на ВКС, обективирана в множество негови актове ( определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ІІ т. о., определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. ІІ т. о., определение № 45 от 28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2526/2021 г. на ІІ т. о., определение № 98 от 08.03.2022 г. по ч. т. д. № 1544/2021 г. на ІІ т. о. и др.), която практика е изцяло съобразена в обжалвания акт. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на пълномощника на ответниците по касация адвокат Р. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на обща сума 11 160 лв., с включен ДДС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК