Определение № 654 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2816/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две жалби - първоначална и насрещна от страните по спора, въведен с пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, чието разрешаване е било предмет на постановеното по гр. дело № 5469/2018 г. от САС, ГК, 4-и с-в, решение № 1366/7.VІ.2019 г. С него ответното застрахователно дружество „Бул Инс“ АД /ЕИК[ЕИК]/ е било осъдено да заплати на И. Т. А. от [населено място], обл. П., застрахователно обезщетение в размер на сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) и ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.ІХ.2017 г. и до окончателното й изплащане, с цел обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, настъпило на 25.VІІ.2017 г. в околностите на [населено място]. Касационната жалба с вх. № 13780/11.VІІ.2019 г. на ищеца И. Т. А. от [населено място], обл. П., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен, е насочена против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която неговият пряк иск срещу ответното застрахователно дружество е бил отхвърлен за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията му от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева). Оплакванията на касатора И. А. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД, както и чл. чл. 51, ал.2 ЗЗД/. Поради това той претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, воден срещу ответника застраховател „Бул Инс“ АД-София да бъдел уважен изцяло – в предявения по делото негов размер от 60 000 лв., т.е. с допълнителното присъждане на сума от още 30 000 лв., представляваща реално дължимото му застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП на 25.VІІ.2017 г. и ведно със законната лихва върху горната сума, на основание чл. 409 КЗ, считано от датата 27.Х.2017 г. и до окончателното й изплащане, както и с другите „законни последици“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й И. А. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ППВС № 17/1963 г. /т. 7/ и на ППВС № 4/1968 г. /т. ІІ/, но така също и в осем, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия ( Р. № 31/25.ІІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1203/2013 г.; Р. № 217/20.ХІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 990/2017 г.; Р. № 15/12.ІІ.2018 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1423/2017 г.; Р. № 206/12.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 35/2009 г.; Р.№ 159/24.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1117/2009 г.; Р. № 58/9.ІV.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 623/2010 г.; Р. № 59/10.VІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 286/2010 г. и Р. № 54/22.V.2-012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 316/2011 г. ), по следните три материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на съответния ищец неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ от ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“; 2./ „Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, а също и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“; 3./ „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ /респ.- чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се явявало произнасянето на въззивната инстанция по процесуалноправния въпрос: „Следва ли да бъдат кредитирани свидетелските показания на делинквента, допуснати с цел установяване на факта на знание у пострадалия, че последният се е качил при лице, употребило алкохол, за да се докаже наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, при условие, че са налице предпоставките за предявяване на регресен иск от страна на застрахователя срещу същото това лице – делинквент?“ По реда на чл. 287, ал. 2 ГПК ответното по прекия иск на А. застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ е подало в срок насрещна касационна жалба (вх. № 17012/19.ІХ.2019 г. по описа на САС) срещу онази осъдителна част от същото въззивно решение, с която съставът на САС е завишил присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение от 22 500 лв. на 30 000 лв. /или за разлика в размер на седем хиляди и петстотин лева/. От страна на застрахователя се поддържат оплаквания за постановяване на въззивното решение в атакуваната му осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, даващи основание за квалифициране на съдебния акт като „явно пристрастен и тенденциозен“. Поради това застрахователят насрещен касатор претендира за частичното му касиране и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд /за присъждането на застрахователно обезщетение в полза на А. до размер на сумата от 22 500 лв./ и ведно с присъждането всички направени от него разноски по водене на делото. В изложение по чл.284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от съдържанието на насрещната касационна жалба, подателят й ЗД „Бул Инс“ АД-София обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от въззивното решение над реално дължимото обезщетение от 7 500 лв. и до присъдения размер на същото от 30 000 лв., съставът на Великотърновския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два правни въпроса: 1./ „Приложен ли е принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г.?“; 2./ „Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?“ Като ответник по насрещната касационна жалба на застрахователното дружество, ищецът И. А. е възразил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и съответно – в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, а също и предвид подаването им от надлежни страна във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на И. Т. А. от [населено място], така и насрещната на ответното по прекия му иск ЗД „Бул Инс“Ф АД-София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: По касационната жалба на ищеца И. Т. А.: В процесния случай, при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на САС е съобразявал освен възрастта на пострадалия към датата на процесното ПТП - 25-годишен, социално-икономическите условия в страната към този момент (25 юли 2017 г.), както и лимита на застрахователните покрития към същата дата, още и следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинени на ищеца А. телесни увреждания – навяхване на дясната колянна става, разкъсване на двата менискуса, разкъсване на медиалния лигамент, както и разкъсване на предните кръстни връзки на дясното коляно, които по своя медико-биологичен характер са му причинили трайно ограничаване на движенията на десния долен крайник за срок от 4 месеца; вида и продължителността на проведеното лечение- в болнични условия за 11 дни с извършване на две оперативни интервенции и обездвижване на пострадалия крайник с лонгета, а впоследствие и домашно-амбулаторно лечение; продължителността на лечебния и възстановителен период, възлизаща общо на 5 месеца, но приключен със стабилизиране на касатора, както това е било установено от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, вкл. данните за интензитета на търпените болки и страдания през първите два месеца от периода, когато А. се е придвижвал с патерици и е имал затруднения в обслужването си. Отделно от това въззивният съд е обсъдил надлежно констатациите на лекаря, че и към датата на приключване на устните състезания по делото колянната става на А. е леко отточна, палпаторно болезнена, с намален обем на движението при свиване с около 15 градуса и наличието на частична предно-медиална нестабилност при слизане по стълби и движение по наклон, че има външни белези от проведените две оперативни интервенции. Взето е било предвид и изслушаното по делото заключение на експерт-психолог досежно това, че макар случилото се на ищеца да е било вече преработено от него в емоционално отношение, налице са остатъчни невротични фиксации, причиняващи му тревожност, напрегнатост, а също и загуба на телесно тегло. Що се отнася до втория спорен по делото въпрос - за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия /касатора А./, предвид поставянето му „сам в риск, като се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач“, съставът на САС е споделил констатациите в неоспорения от страните по делото протокол за ПТП досежно това, че водачът М. И. е управлявал леката кола не само с несъобразена скорост, но и с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща законоустановения минимум. Така каузалният принос на настоящия касатор е бил определен в размер на 25% (или 1/4) при обсъждане в съвкупност на констативния протокол за ПТП с признанието на делинквента М. И. относно квалифицирания като „неизгоден за него факт“: че са били заедно с ищеца в дома му, където са употребили алкохол. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три, формулирани от касатора А. правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се явяват такива, отнасящи се изцяло до правилността на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, а последният /с пор. № 4/ - до обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, т.е. отново до правилността на атакувания акт на въззивния съд по съществото на спора, въведен с прекия иск срещу застрахователя. Във финалната си част въпросът с пор. № 2 разкрива и хипотетичен характер, доколкото ръстът на брутния вътрешен продукт в страната през 2017 г. и съответния неин рейтинг в чуждестранна и местна валута, даван от авторитетни международни рейтингови агенции, изключват проявлението на сочените от този касатор негативни тенденции. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани от касатора А. допълнителни предпоставки за това - по т.1 или по т. 3 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. По насрещната касационна жалба на застрахователното дружество „Бул Инс“ АД-София: При този изход на настоящето производство по чл. 288 ГПК по касационната жалба на ищеца И. Т. А. от [населено място] и - на основание чл. 287, ал. 4 ГПК - не следва да бъде провеждано отделно селектиране /“разглеждане“/ на насрещната касационна жалба на ответното по прекия иск с правно основание по чл. 432, ал.- 1 КЗ застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София. Съответно разноските на страните по делото пред ВКС следва да останат в тежест на всяка една от тях, така, както са били направени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение