Определение № 1031 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 306448/12.10.2022г., подадена от ищеца Ц. Г. Н., чрез пълномощника адв. К. Г., против решение № 262819 от 26.08.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 2260/2021г. на Софийския градски съд, ГО, III-В състав. С атакуваното решение е потвърдено решение № 20263617 от 30.11.2020г. по гр. дело № 66925/2018г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на Ц. Н., предявен против „ЧЕЗ Електро България" АД с правно основание чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 30, ал. 1 от ОУ към договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД за заплащане на сумата 9 240 лева-неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на снабдяването на ел. енергия за периода от 23.11.2016г. до 01.07.2017г. за имот в [населено място] на ул. „26" № 3 с клиентски № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивната инстанция неправилно е интерпретирала установените по делото факти, а приложимите разпоредби на закона са тълкувани погрешно. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че неустоечната клауза на чл.30, ал.1 от ОУ не намира приложение в хипотези като процесната, при които прекъсването на електроснабдяването е основано на неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на електрическа енергия. Искането е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по прилагането на закона. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - „ЧЕЗ Електро България" АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноските, сторени пред касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за преустановяване на снабдяването с ел. енергия - по чл. 92 ЗЗД или по чл. 82 ЗЗД. По този въпрос твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 60213/22.10.2021г. по гр. д. № 2502/2020г. на IV ГО, решение № 106/12.07.2018г. по гр. д. № 4027/2017г. на IV ГО, решение № 234 от 12.10.2017г. по гр. д. № 4348/2016г. на IV ГО. По въпроса 2. Намира ли приложение разпоредбата на неустоечната клауза на чл. 30, ал. 1 от ОУ в хипотеза като процесната, при която прекъсването на електроснабдяването е основано на неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на ел.енергия, поддържа противоречие с решение № 234/12.10.2017г. по гр. д. № 4348/2016г. на IV ГО, а по въпроса 3. Има ли право доставчикът да прекъсне електрозахранването, а ако то вече е прекъснато следва ли да го възстанови, в случаите, когато потребителят е възразил срещу дължимостта на претендирани от него вземания?, твърди противоречие с решение № 303/29.01.2019г. по гр. д. № 4081/2017г. на IV ГО и решение № 248/31.01.2020г. по гр. д. № 2862/2018г. на III ГО. Касаторът формулира и въпросите 4. Какъв е характерът и видът на неустоечните клаузи в ОУ на ответника и може ли да се приеме, че при предявен иск от потребителя за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорните задължения на дружеството - ответник, разпоредбите на чл. 30 от ОУ биха могли да бъдат определящи размера на вредите, а не правно основание за присъждането им; 5. Следва ли да се приеме, че с подаденото възражение срещу дължимостта на сумата като погасена по давност е погасено и самото задължение, с което пък е погасено и правото на ответното дружество да продължи да не снабдява имота с ел. енергия; 6. Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електро-захранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред - в аспекта на чл. 123 от Закона за енергетиката (действащата редакция) и чл. 30 - чл. 32 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия. Върховният касационен състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира по предварителните въпроси за допустимост на касационното обжалване следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 30, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД за осъждане на „ЧЕЗ Електро България" АД да плати на ищеца Н. сумата 9 240 лева-неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на снабдяването с ел.енергия за периода от 23.11.2016г. до 01.07.2017г. в имота на ищеца в [населено място]. От фактическа страна е прието, че Н. е потребител на ел. енергия и титуляр на партида с клиентски № ***** при ответника; снабдяването с ел.енергия в процесния имот е преустановено на 07.09.2011г., във връзка с неплащане на консумирана ел.енергия за периода от м. 08. 2010г. до м. 09. 2011г. на стойност 1 855,27 лева; на 07.09.2011г. „ЧЕЗ Разпределение България"АД е демонтирало СТЕ с фабричен № 50304913, захранващ електростнабдяването на абоната. Задължението в размер 1 855,27лева е оспорено, като на 22.11.2016г. потребителят е предявил иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата и с решение от 10.03.2017г. по гр. дело №66417/2016г. СРС, ГО, 154 състав, искът е уважен; липсват данни решението да е влязло в сила. С писмо от 23.11.2016г. ищецът е поискал от ответника електрозхранването в имота му да бъде възстановено и това е станало на 30.06.2017г. след поставяне на нов електромер. Така на процесния адрес на потребление захранването е било преустановено за периода от 07.09.2011г. до 30.06.2017г. или за 5 години, 9 месеца и 22 дни. Съгласно приетата в първоинстанционното производство СТЕ, поради неплатени сметки по издадени 14 броя фактури за консумирана ел.енергия за периода от м.08.2010г. до м.09.2011г. на обща стойност 1 855,27 лева, „ЧЕЗ Разпределение България" АД е демонтирало СТЕ с фабричен № 50304913 на абоната. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 30 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД е отхвърлен, въззивният съд е приел, че в случая предмет на делото са последиците от временното преустановяване на електроподаването по волята на електроснабдителя поради претендирано неизпълнение на задължението на потребителя за своевременно заплащане на дължима сума във връзка с електроснабдяването. Позовававайки се на приетото в решение № 37/28.02.2017г. по гр. дело № 50235/2016г. на IV ГО на ВКС, съдът е посочил, че неустойката по чл. 30 от ОУ се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя-например: повреди, причинени от трети лица, природни явления и др., тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Само при спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя, а в хипотезата на дължима неустойка последваща неизправност на потребителя е невъзможна. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ (изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия, което правило е възпроизведено и в чл. 42, ал. 1 от ОУ; според чл. 43 от ОУ потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с ел.енергия до приключване на проверката. Според въззивния съд временното преустановяване на електроподаването е правомерно, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с ел.енергия, а то би било неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването. Посочил е, че в случаите, в които вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск, както е прието в решение № 266/17.12.2019г. по гр. дело № 2046/2019г. на IV ГО. С оглед изложеното, възивният съд е приел, че оспорването на вземането за цена на консумирана електроенергия, дори и пред съд, не лишава доставчика от правото да преустанови временно електороподаването. Последният не може да упражни това свое право само ако липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването. Съставът на СГС е посочил, че ищецът не е ангажирал доказателства за плащане на сумата 1 855,27 лева, както и за отричане на задължението със сила на пресъдено нещо, доколкото липсват данни решението по гр.дело №66417/2016г. на СРС-154 състав да е влязло в сила. Установената в случая неизправност на длъжника овластява кредитора ответник да преустанови временно електороподаването докато съществуващите задължения не бъдат погасени напълно. Предвид това съдът е приел, че на 07.09.2011г. ответникът е упражнил правомерно правото си да преустанови временно електороподаването на ищеца до края на исковия период - 01.07.2017г. В тази връзка предявеният осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 240 лева се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като не съответства на приетото от въззивния съд и на данните по делото. Въпросът е обусловен от интерпретацията на касатора на отделни факти и обстоятелства, които въззивният съд не е приел за установени. В действителност се иска под формата на отговор на правен въпрос касационният съд да извърши преценка относно правилността на изводите на СГС във връзка с тези факти. Предвид това, първият въпрос не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Формулираните в изложението четвърти и пети въпроси са хипотетични и с неясно смислово съдържание и по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. За да отговаря на условията на чл.280, ал.1 ГПК въпросът следва да е относим към конкретно предявения иск и обусловен от решаващите изводи на въззивния съд. Вторият, третият и шестият поставени от касатора въпроси са основани на разбирането на страната, че във всички случаи, когато потребителят оспори вземането на доставчика за цената на доставената ел.енергия по съдебен ред последният няма право да прекъсва електрозахранването или ако то е прекъснато е длъжен да го възстанови. Въззивният съд е приел, че това становище на жалбоподателя-ищец, сега касатор, не почива на материалния закон, доколкото такава възможност не е предвидена в ЗЕ, нито в ОУ на ЧЕЗ Електро България АД. В цитираното и от въззивния съд решение № 266/17.12.2019г. по гр.дело № 2046/2019г. на IV ГО е посочено, че неустойката по чл. 30 от Общите условия се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна (в този смисъл и решение №37/28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016г. на IV ГО и решение № 366/30.12.015, ВКС, IV ГО по гр. д. № 2874/2015). В решението № 266/17.12.2017г. е посочено също, че според чл.123, ал.1 ЗЕ (изм. и доп. -ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Това правило е възпроизведено и в чл. 42, ал. 1 от обвързващите страните общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение № 0 У-059/07.11.2007, изм. и доп. с Решение № 0 У-03/26.04.2010). Разпоредбата на чл. 43 на ОУ предоставя право на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването; възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; потребителят има право да подаде и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването. Направен е извод, че според съществуващите законова и договорна уредби правомерно е временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на задължението. Електроснабдителното дружество има право временно да преустанови електрозахранването във всички, освен в посочените два, случаи на неизправност на потребителя, включително когато вземането е оспорено. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск. В случая, съобразявайки данните по делото СГС е приел, че временното преустановяване на електроподаването през 2011г. е правомерно, тъй като потребителят е в неизпълнение на задължението си за своевременно плащане на всяка дължима сума за снабдяването с ел.енергия към този момент, а предявеният на 22.11.2016г. от потребителя иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумите не лишава доставчика от правото да преустанови прекъсването на електроподаването, нито го задължава да го възстанови, ако вече е прекъснато. При това положение решаващите съображения във въззивния акт са изцяло съобразени със съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради което не е налице допълнителното основание за допускане на касационния контрол. Следва да бъде уточнено също, че решение № 303/29.01.2019г. по гр.дело № 4081/2017г. на IV ГО, на което касаторът се позовава е отменено в производство по чл.303, ал. 1, т. 4 ГПК с решение № 24 от 05.05.2021 по гр. д. № 1762/2020г. на IV ГО, предвид това и не представлява съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Съобразно изложеното, този съдебен състав приема, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице и служебно проверяваните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника „ЧЕЗ Електро България" АД юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер 100 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО