Определение № 1990 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3537/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 54 от 18.03.2024г., поправено с решение № 150/15.07.2024г., постановени по въззивно гр.дело № 456/2023г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната пред апелативния съд част решение № 893/31.07.2023г. по гр. дело № 2045/2020г. на Бургаския окръжен съд и по този начин са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от Р. Д. Щ. и от „Натура 2010“ ЕООД, представлявано от Р. Щ. на имущество с обща стойност 362 000 лева. С въззивното решение е отменено определение № 2700/27.10.2023г. по гр. дело № 2045/2020г. на Бургаския окръжен съд и вместо това е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Р. Щ. разноски до сумата 22 000 лева. С решение № 150/15.07.2024г. по в.гр.д.№ 456/2023г. Бургаският апелативен съд, на основание чл. 247 ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 54/18.03.2024г. постановено по въззивното дело, както и на основание чл.248 ГПК е изменил решението № 54/18.03.2024г. в частта за разноските, като е отменил присъждането на разноски за въззивното производство в полза на „Натура 2010“ ЕООД и е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на процесуалния представител на ответника Щ. за присъждане на пълния размер на сторените от този ответник разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред апелативния съд. Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. С подробни съображения оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на исковете, поради липсата на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията счита, че е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и формулира следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и 3. Представляват ли „разход“ и следва ли да намерят отражение в анализа, направените вноски по банкови сметки от ответника в общ размер 295 379,20 лева, начислените лихви в размер 9 441,49 лева и вноските от трети лица в размер 83 832,28 лева, за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респ.постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период. Според касатора първите два въпроса са решени в противоречиe със задължителната практика на ВКС - ППВС № 1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС № 1/1985г., т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 111/07.10.2020г. по гр.д.№ 362/2020г. на ІІІ ГО, решение № 283/2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ІV ГО и др. По третия поставен въпрос поддържа противоречие с разясненията, дадени в ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Ответниците в касационното производство – Р. Д. Щ. и „Натура 2010“ ЕООД, чрез процесуалните си представители, излагат съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Постъпила е частна касационна жалба от Р. Щ., чрез пълномощника му, против въззивното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 150/15.07.2024г. в частта, с която са намалени присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение от 33 000 лева на 22 000 лева за първоинстанционното производство. В жалбата се поддържа, че в тази част решението, имащо характер на определение, е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Следва ли да се уважи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е в рамките на минималния такъв по макар и неприложимата Наредба №1/2004г., когато съдът изрично приема, че делото е от изключителна правна и фактическа сложност, зачита материалния интерес и установява огромния положен труд и активното участие в процеса; 2. Съобразена ли е от БАС действителната правна и фактическа сложност на делото; 3. Налице ли е несъответствие на присъденото възнаграждение от първоинстанционния съд с положените от защитата усилия при упражняване на процесуалните права за защитаван материален интерес от 749 628,53 лева. Поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба-КОНПИ в писмен отговор излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното: Предмет на разглеждане от въззивиня съд са искове, предявени от КОНПИ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответника Р. Щ. налично имущество на обща стойност 350 000 лева и представляващо: поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, с площ 1 3085 кв.м, с номер по предходен план: кв.*, парцел ІV, ведно с изградените самостоятелни обекти в поземления имот: самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, представляващ жилище на ет.1 на [улица]; самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургас, представляващ жилище на ет.2 на [улица]; самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], област Бургас- жилище на ет.3 на [улица] и самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], обл.Бургас - жилище на етаж 0 на [улица], като всички самостоятелни обекти попадат в сграда с идентификатор *.*.*.*, със застроена площ 150 кв.м, с предназначение хотел, брой етажи 4, с адрес: [населено място], п.к. *, ул.* № *. От ответника „Натура 2010“ ЕООД, представляван от Р.Щ., Комисията претендира отнемане на моторна лодка „Никол“ с рег.№ * с дължина 5,40 м; ширина 2,05 м; корпус стъклопласт; двигатели Хонда с мощност по 20 к.с.; гориво бензин, регистрирана на пристанище П. с № * на стойност 12 000 лева. За да постанови обжалвания резултат за отхвърляне на исковете въззивният съд е възприел изцяло приетото от състава на ОС-Бургас от фактическа и правна страна и е препратил, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е по делото, че на ответника Щ. е повдигнато обвинение по ДП №251 ЗМ-318/2016г. по описа на ОД-МВР гр.Бургас за извършено престъпление по чл.246 ал.3 пр.4 вр.с чл.243, ал.2, т.3 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от действащия ЗОНПИ; с протоколно определение от 01.07.2020г. на ОС-Бургас в хода на наказателното производство е одобрено споразумение, по силата на което на основание чл.54 НК на Щ. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок една година; след получено в Комисията уведомление от Окръжна прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица: Р. Щ. и „Натура 2010“ ЕООД за периода от 14.05.2009г. до 14.05.2019г., която е приключила с констатации за наличие на значително несъответствие в размер 570 151,24 лева. В хода на проверката е установено също, че ответникът е разведен от 10.04.1987г., има една дъщеря и брат, но не живее с тях в общо домакинство; едноличен собственик е на капитала и управител на „Натура 2010“ ЕООД, регистрирано на 20.04.2010г. с капитал 500 лева, резпределен на 50 дяла по 10 лева всеки дял. С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.12.2014г. на ответника Щ. са възложени следните недвижими имоти, намиращи се в [населено място] на [улица]: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], общ.Царево, обл.Бургас с адрес на имота: [населено място], п.к.*, [улица], ет.*, ап. * и представляващ апартамент с площ 130,53 кв.м и заедно с 35,12 кв.м общи части, както и намиращите се на същия адрес: склад с площ 31,01 кв.м; склад с площ 12,28 кв.м и гараж с площ 25,43 кв.м. На 23.01.2015г. ответникът се разпоредил с описаните имоти с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 6, том І, per. №88, дело 36/2015г. при вписа продажна цена в нот.акт 60 000 лева. Според заключението на СТЕ пазарната стойност на отчуждените от ответника недвижими имоти към датата на сключване на договора за покупко-продажба е в размер 94 600 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.05.2015г. ответникът е придобил: поземлен имот с идентификатор № *.*.* по КККР на [населено място], обл. Бургас, с площ 1 385 кв.м, ведно с изградените в него самостоятелни обекти: жилище на 1 етаж в сграда-хотел с адрес: [населено място] на ул. *, № *, ет. *; жилище на втори етаж; жилище на трети етаж и жилище на етаж *. През проверявания период ответникът е отчуждил МПС, придобити преди началото на проверката: т.а.„Додж Дакота“ с дата на първоначална регистрация 01.01.2002г., отчужден на 01.10.2010г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване според приетото заключение на авто-оценителна експертиза в размер 13 500 лева; л.а.„Нисан 350 3“ с дата на първоначална регистрация 01.01.2004г., отчужден на 21.09.2011г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване според приетото заключение в размер 8 500 лева. На 08.05.2015г. Щ. е купил плавателен съд „Кобиа Боутс“ (Cobia Boats), модел: СС 177, с размери 540 х 220, без двигател; на 27.07.2015г. го е пререгистрирал на пристанище Ахтопол като моторната лодка с наименование Никол, с рег. № *, а на 18.12.2015г. го е продал на „Натура 2010“ ЕООД за сумата 1 000 лева; на 14.09.2016г., лодката е пререгистрирана на пристанище Поморие с № *. Според приетото по делото заключение на СТЕ пазарна стойност към датата на отчуждаване на моторна лодка Никол е 15 800 лева с двигатели. От приетите по делото данъчни декларации на Р. Щ. за периода от 2003г. до 2007г. в превод от английски език, с които са декларирани доходите и разходите му в САЩ като база за начисляване на федерален и щатски данък, както и възстановяване на данъци се установяват следните доходи: за 2003г. - 20 020 щ.д., за 2004г. - 20 000 щ.д., за 2005г. - 22 803,34 щ.д., за 2006г. - 26 471,32 щ.д. и за 2007г. - 45 820,33 щ.д. В представените митнически декларации (от 29.04.2008г., от 09.05.2008г. и от 06.06.2008г.) ответникът е декларирал пред българските митнически власти внос на 4 броя колети лично имущество с обща фактурна стойност 360 щ.д.; употребяван товарен автомобил Додж, катастрофирал с фактурна стойност 1 200 щ.д. и употребявани извънбордови двигатели за лодки на фактурна стойност 156,77 щ.д.; представени са и квитанции за заплатени мита. Установено е също, че преди началото на проверявания период - на 07.04.2008г. Щ. е внесъл т.а.Додж Дакота; на 08.04.2008г. внесъл катастрофирал пътнически автомобил Нисан, употребявано ремарке колесар, употребявана моторна лодка Р.; на 09.05.2008г. е внесъл новозакупено ремарке, на 09.05.2008г. употребявано ремарке колесар и употребявана моторна лодка Бейлайнер, на 09.06.2008г. употребяван катастрофирал пътнически автомобил Додж Караван, употребявани извънбордови двигатели, на 19.06.2008г. употребявано ремарке колесар и употребявана моторна лодка Уингс и на 07.05.2008г. употребявано лично имущество по приложен опис. В САЩ, преди началото на проверявания период ответникът е купил следното движимо имущество: на 21.12.2007г.- лодка Ларсон за 100 щ.д.; лодка Холидей; 2 броя употребявани леки автомобили и нископрофилна разпръскваща машина. На 26.07.2011г. на ответника е платено застрахователно обезщетение за кражба на МПС в размер 6382,50 лева от ДЗИ ЕАД, а на 29.12.2011г. застрахователно обезщетение по сключена застраховка гражданска отговорност в размер 530,06 лева от ЗК Уника. През проверявания период ответникът е застраховал МПС и плавателни съдове по сключени общо 49 броя застрахователни полици с различни застрахователни дружества. От представената от Агенция Морска Администрация справка е установено, че ответникът е вписан в регистъра на корабите, плаващи под български флаг като собственик на плавателни съдове: моторна лодка * с дължина 6,30 м в периода от 24.07.2015г. до 23.06.2016г., която купил на 01.07.2015г. за 150 лева и моторна лодка Никол в периода от 27.07.2015г. до 21.12.2015г., която на 21.12.2015г. е преминала в собственост на „Натура 2010“ЕООД и на 14.09.2016г. е сменено пристанището на регистрация в Поморие и регистрационния номер на лодката на П.. Според въззивния съд, анализът на тези писмени доказателства, както и на ангажираните гласни такива (показанията на св.Т.Щ. и на св. Д. П.) в тяхната съвкупност установяват категорично, че ответникът е живял и работил в САЩ от 2003г.до 2008г., завърнал се е в България през 2008г., като преди завръщането си е изпратил от САЩ описаните движими вещи с контейнери, един от които е получен от брат му, а останалите ответникът е получил лично. Вещото лице, изготвила заключението на СИЕ е констатирало, че проверяваното лице няма подадени ГДД, няма деклариран осигурителен и начислен месечен облагаем доход, няма регистрирани трудови договори и данни за осигуряване като самоосигуряващо се лице, не са му извършвани ревизии и съответно не са му съставяни ревизионни актове. В началото на проверявания период налична по банкови сметки на Щ. е била сумата 164,66 лева; общият размер на получените от ответника приходи от застрахователни обезщетения и възстановен акциз от Агенция Митници е в 13 542,65 лева, общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране е 103 652,82 лева, при общ размер на разходите за издръжка по данни на НСИ от 48 338,72 лева и платени публични задължения за периода 5 600,85 лева. Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на ОС, че общият размер от приходите от продажба на МПС е 35 500 лева; към тях е добавил приходите от продажба на плавателни съдове и другите движими вещи, които са безспорно установени от събраните гласни и писмени доказателства и оценени от вещото лице в размер 88 180 лева; приходите от продажба на недвижимите имоти е определил по пазарната им оценка към датата на отчуждаването. Предвид това съдът е кредитирал варианта на заключението, съгласно което в анализа приходите от продажба на недвижимите имоти участва и сумата 94 600 лева, представляваща определената пазарна цена към отчуждаването им. В приходната част на анализа съдът е прибавил и изплатените застрахователни обезщетения по щети в общ размер 13 542,65 лева, извършените преводи по банкови сметки на Р. Щ. от трети лица: през 2009г. – 8 593,90 лева и 4 280 долара с левова равностойност 5 735,20 лева и през 2014г. - 12 000 евро с левова равностойност 23 469,96 лева, усвоените суми по кредитни карти през проверявания период в размер 67 945,51 лева и изплатените лихви по депозитни сметки в размер 9 441,49 лева. Съставът на АС е добавил към началното салдо в размер 164,66 лева, налични по банкови сметки в началото на изследвания период и установените от ангажираните гласни доказателства минимум 30 000 щатски долара с левова равностойност 39 000 лева, които са били в патримониума на проверяваното лице към началото на периода с произход доходи от положен труд в чужбина. С оглед това съдът е приел, че общо доходите, приходите и източниците на финасиране на ответника през изследвания период са 386 473,37 лева. Посочената корекция е отнесена към нетните доходи, изчислени по приложение №4 от заключението на вещото лице и е прието, че те възлизат на 202 023,51 лева. Общо обичайните и извънредните разходи за проверявания период са 184 449,86 лева, като по този вариант размерът на разходите по време на престоите в чужбина е при съобразяване на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а придобитото имущество е на стойност 145 848 лева. Предвид това разликата между нетния доход и придобитото имущество от ответника за периода от 14.05.2009г. до 14.05.2019г. е положителна величина в размер 56 175,51лв, дори без да се отчитат извършените реално разходи от проверяваното лице в чужбина, които са по-малки от определените по Наредбата и са доказани от наличната банкова информация за плащания по банков път по време на престоя му там. В заключение въззивният съд е приел, че поради липсата на значително несъответствие §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да се направи обосновано предположението, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, поради което не са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Първите два процесуалноправни въпроса относно задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК са обуславящи въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и с тази, цитирана от жалбоподателя. По тези принципно значими за всяко исково производство въпроси е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. В случая въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, като е посочил кои от фактите намира за установени и защо те са релевантни; какви правни изводи прави, съобразявайки оспорването на отнемането на имущество, приложимите правни разпоредби и съдебната практика. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната цялост и е отговорил на въведените във въззивната жалба на Комисията оплаквания, тоест решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Предвид това не е налице твърдяното отклонение от практиката, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Третият формулиран от Комисията въпрос не съответства на мотивите на въззивното решение, поради което не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Въззивният съд изрично е посочил, че лихвите по депозитните сметки, както и извършените парични преводи от трети лица по сметката на Щ. се включат в приходната част на анализа, а по отношение на неналичните в края на проверявания период парични средства, преминали през патримониума на ответника и банковите му сметки, изцяло е съобразил разясненията, дадени в ТР №4 от 18.05.2023г. по тълк.дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е приемал, че по отношение на цитираните от Комисията суми не се установява законово основание за придобиването им, каквито твърдения се съдържат във въпроса. Според задължителните разяснения в цитираното ТР № 4/18.05.2023г. едва когато се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, поради целта на закона - да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Предвид изложените съображения, решението на АС-Бургас не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева. Комисията следва да бъде осъдена да плати на ответника в касационното производство Р. Щ. разноските за адвокатско възнаграждение в размер 14 000 лева, съобразно представените писмени доказателства за сторени такива. По частната касационна жалба: Въззивният съд е намерил за частично основателна частната жалба на КОНПИ срещу определение № 2700/27.10.2023г. на ОС-Бургас, с което е оставено без уважение искането й за намаляване размера на присъдените на ответника Щ. разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. За първоинстанционното производство, окръжният съд е присъдил претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 36 200 лева с ДДС, като е намерил възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. За да намали размера на възнаграждението въззивният съд на първо място е посочил, че предвид задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §.1 ДФЕС в решение по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не го обвързват при решаване на въпроса относно размера на разноските, които следва да присъдят в полза на страната с оглед изхода от спора. На следващо място е съобразил предмета на делото-иск по чл.154 от ЗПКОНПИ(сега-ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 749 628,53 лева, фактическата и правната му сложност, обстоятелството, че адвокатите на ответниците са участвали активно в процеса - изготвили са писмен отговор, ангажирали са множество писмени и гласни доказателства, поставяли са въпроси към назначените експертизи; проведени са дванадесет съдебни заседания, на които адвокатите на ответниците са присъствали и са участвали активно в процесуалните действия по събиране на доказателства. Предвид това съдът е приел, че присъдените разноски на ответника Щ. за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата 22 000 лева. Върховният касационен съд намира, че не е налице очевидна неправилност на обжалвания от ответника Щ. съдебен акт в частта за разноските. От съдържанието на мотивите не се установява апелативният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта за разноските не може да бъде допуснато и по формулираните от касатора въпроси, тъй като по отношение на тях не е налице нито общата, нито допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По приложението на чл. 78, ал.5 ГПК е налице многобройно и непротиворечива съдебна практика, според която при направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът във всеки конкретен случай следва да извърши преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение са вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Ако в резултат на извършената преценка се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на процесуални права (установи се, че трудът на адвоката е бил съществено надценен), съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО