Определение № 50449 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1700/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Прима ленд пропърти“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 140 от 26.04.2022 г. по ч. гр. д. № 102/2022 г. на Окръжен съд - Разград. С посоченото определение е потвърдено определение № 4/31.03.2022 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд - Кубрат по повод на заявление вх. № 553/31.03.2022 г., с което е отказано заличаване на вписването на особен залог, учреден върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД, вписан в Служба по вписванията Кубрат с акт № 1, вх. рег. № 238/11.02.2019 г., дв. вх. рег. № 237/11.02.2019 г., книга „Особени залози“. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на преписката на съдията по вписванията при Районен съд - Кубрат с указания за извършване на отказаното заличаване на особен залог. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички доводи в частната жалба, с която е бил сезиран, както и представеният с жалбата платежен документ, отговарящ на изискванията на чл.7а ТДТСАВ и доказващ изпълнението на задължението за внасяне на дължимата по заявлението държавна такса. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С определение № 4 от 31.03.2022 г. съдията по вписванията при Районен съд - Кубрат е отказал да разпореди на Служба по вписванията - [населено място] заличаване на особен залог, учреден върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД по заявление вх. № 553/31.03.2022 г. Отказът е мотивиран със съображения, че приложеният към заявлението платежен документ относно дължимата за производството държавна такса не съответства на разпоредбата на чл.7а ТДТСАВ, изискваща заверка от страна по акта или от банката, получила или извършила плащането, на възпроизведения на хартиен носител препис от електронния документ за плащане на таксата по електронен път; че със заявлението не са представени удостоверение за заличаване на учредения особен залог от ЦРОЗ, съгласно чл.27, ал.1 ЗОЗ, и писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, за заличаване на особения залог. Сезиран с частна жалба от заявителя „Прима ленд пропърти“ ЕООД, Окръжен съд - Разград е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил постановения от съдията по вписванията отказ. Като се е аргументирал с т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд се е произнесъл, че за заличаване на вписан особен залог върху търговско предприятие е достатъчно да се представи удостоверение от Търговския регистър за заличаване на особения залог, което удостоверение да се подреди в книгата по чл.33, б.“д“ ПВп., а за самото вписване следва да се представят оригинал и официално заверен препис от подлежащия на вписване акт. След като е констатирал, че със заявлението на „Прима ленд пропърти“ ЕООД са представени всички необходими за заличаването на особения залог документи, съдът е изразил несъгласие с извода на съдията по вписванията за несъответствие на приложените към заявлението документи с изискванията на ПВп. За да потвърди отказа, Окръжен съд - Разград е счел за правилен извода на съдията по вписванията за липса на представено със заявлението надлежно доказателство за внесена държавна такса. Съдът е посочил, че редовността на заявлението е обусловена от спазване на императивните изисквания на закона, в т. ч. и на изискването по чл.7а ТДТСАВ за заверка на документа за внесена по електронен път държавна такса, които изисквания следва да бъдат изпълнени от заявителя при подаване на заявлението. Позовавайки се на т.1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на мотивите към определение № 315/26.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2544/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., окръжният съд е направил решаващия извод, че констатираната формална нередовност на заявлението не може да бъде санирана нито чрез даване на указания от съдията по вписванията, нито чрез представяне на платежен документ с изискуемата от чл.7а ТДТСАВ заверка пред въззивния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Разград определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че като не е обсъдил изложените в частната жалба доводи за дължима от съдията по вписванията служебна проверка относно внасянето на дължимата за вписването държавна такса и не е взел предвид представения с жалбата платежен документ за внесена такса, надлежно заверен от служител на „ПИБ“ АД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Постановление № 7/65 г. на Пленума на ВС и с последователната практика на ВКС в посочени съдебни решения по следния значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото“. Преценен във връзка с мотивите към обжалваното определение, поставеният въпрос не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да послужи като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В частната жалба, с която е бил сезиран Окръжен съд - Разград, е изложен довод, че липсата на приложен към заявлението за вписване платежен документ, отговарящ на изискванията на чл.7а ТДТСАВ, не е основание да се откаже поисканото вписване, тъй като администрацията на Агенция по вписванията е в състояние служебно да извърши проверка дали държавната такса действително е внесена от заявителя и дали е постъпила по сметка на бенефициента. С частната жалба е представено копие от платежно нареждане, удостоверяващо извършен от „Прима ленд пропърти“ ЕООД по сметка на Служба по вписванията - Кубрат превод на сумата 40 лв. - държавна такса за заличаване на особен залог, с положен печат на „ПИБ“ АД и подпис на банков служител. Въпреки, че не е обсъдил изрично посочения довод на частния жалбоподател и представения с жалбата платежен документ, в мотивите към обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че всички изисквания за редовност на заявлението, в т. ч. и изискването по чл.7а ТДТСАВ, трябва да са изпълнени към момента на подаване на заявлението и че не съществува процесуална възможност формалните нередовности на заявлението да бъдат отстранявани в по-късен момент по указания на съдията по вписванията или по реда на обжалване на постановения от него отказ. От така изложените съображения, аргументирани с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 7/2013 по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е видно, че въззивният съд не е игнорирал довода на частния жалбоподател и представения с частната жалба платежен документ, а е направил изводи, че представянето на платежен документ в изискуемата от чл.7а ТДТСАВ форма е задължение на заявителя, което следва да бъде изпълнено към момента на подаване на заявлението, респ. че пропускът да се представи платежен документ, отговарящ на чл.7а ТДТСАВ, заедно със заявлението не може да бъде отстранен пред въззивната инстанция. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при произнасяне по основателността на сезиращата го частна жалба, не може да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и доколкото не е налице твърдяното от жалбоподателя неизпълнение на задължението на съда да обсъди доводите и доказателствата по делото, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение или определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай частният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи, че определението е необосновано „в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, включително и поради повърхностен и незадълбочен анализ на всички налични по делото факти и обстоятелства“. След преценка на изводите, с които въззивният съд е мотивирал потвърждаването на обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията, съставът на ВКС намира, че обжалваното определение не е явно необосновано и няма основание да бъде допускано до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,