Определение № 6 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 1816 от 21.12.2020г г. по в. гр. дело № 2751 2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3384 от 23.07.2020 г. по гр. дело № 19674 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че Д. П. К. не дължи на „Енерго–Про Продажби“ АД сумата 14821,20лв. начислена електроенергия за периода 12.12..2017г.-11.12.2018гв резултат на извършена корекция на сметка на потребителя ,за която сума е издадена фактира от 24.10.2019г. Въззивният съд е приел за безспорно ,че на основание договорно правоотношение ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди,и се касае за начислена от ответника като доставчик корекция на сметка за минал период. На 11.12.2018г е бил съставен констативен потокол при проверка, извършена в присъствие на потребителя Отрезени за показанията на СТИ, предаден за експертиза на БИМ.При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема, съгласно констативен протокол от 17.10.2019г. По делото е приета СТЕ,според която е извършено непрамерно претарифиране на СТИ с цел неотчитане в пълен обем на цялото количество потребена ел. енергия .Цялото количество ,вкл. отчетено в тарифа Т3 от 77490 квтч е преминало през СТИ. Съдът е посочил ,че кредитира експертизата като компетентн .Правните изводи на въззивната инстанция се свеждат до изтъкване на необходимостта ответникът да докаже факт, от който произтича вземането Цитиран е чл 50 ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98/2013г/, с изтъкване отмяната на чл.1-47 и на чл.52-56 от ПИККЕ с реш. №1500/2017г по адм.д.№2385/2016г на ВАС, както и отмяната на останалите разпоредби на ПИКЕЕ към 23.11.2018г с реш. по адм д №4785/2018г на ВАС.Тъй като проверката е извършена на 11.12.2018г, липсвала е нормативна уредба,регламентираща процедура по извършване на проверки и тяхното документиране ,поради което ответникът не е установил основанието на претенцията си. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон,неправилно е поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложение се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по два въпроса: -Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. -При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? Касаторът твърди, че първият въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 222/2018г по т.д №505/2017и цитираната в него установена практика на ВКС ,тъй като не е бил обсъден довод на защитата кое е материално-правното основание за вземането ,съответно приложимият закон. Вторият въпрос е разрешен в противоречие с реш. № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС Ответникът по жалбата е депозирала отговор чрез пълъномощник адв.В. от ВАК. Изтъква ,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението,тъй като няма ясна и точна формулировка на въпросите ,същите не са конкретни и от значение за формиране на решаващата воля на съда. Не е изпълненено изискването на чл. 280, ал.1 ГПК за правен въпрос .Посоченото решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО е неотносимо към настоящия случай Върховен касационен съд намира,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси,на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Съгласно установената практика на ВКС част от която цитирана,въззивният съд е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства, както и доводите на страните.Основание да се въпремат съображенията на касатора за противоречие с установената практика на ВКС по първия въпрос е необсъждането на фактическите и правни доводи на въззивния жалбоподател по основанието на вземането и релевантни за него факти. Не е обсъден доводът,че щом се касае за потребена енергия,т.е преминала към консумативните уреди на ищеца – битов абонат, приложение намират и общите правила на ЗЗД. Въпросът за приложимия закон е произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока.От решаващо значение при решаването на всеки правен спор е съдът съответно да означи спорното материално право и да основе решението си върху закона.По въпроса при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър,следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД, е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е основал решението си не върху закон, а като е изтъкнал единствено липсата на действащ подзаконов акт/ПИККЕ,обн ДВ бр.98 от 12.11.2013г ,отменен от Върховния административен съд, ДВбр.97/23.11.2018г/. Така въззивното решение е в противоречие с цитираните от касатора две решения на ВКС /решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС / Доколкото в тези решения е приложена позитивно-правна законова уредба при разрешаването на материалноправен спор относно съществуването на парично вземане като отричаното с иска, Варненски окръжен съд се позовава на липсата на позитивно-правна уредба в действащото законодателство за да реши делото, при това без да обсъди доводите на касатора в тази насока. Поради това следва да се допусне касационно обжалване и по двата въпроса. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,