Определение № 425 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 176/11.01.2017 година на Д. М. С. от [населено място] чрез адв. А. А. –АК П. срещу Решение No 410 от 02.12.2016 година по В.гр.д. Nо 571/2016 година на ОС-Перник, в частта с която е отменено решението на първата инстанция по отхвърления насрещен иск на И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. за собственост на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ IX-48 от кв.40 по ЗРП на [населено място] и вместо него е постановил решение, с което на основание чл. 108 ЗС е признал за установено по отношение на Д. С., че ищците по насрещния иск за собственици на 3/8 идеални части от къщата и я е осъдил да предаде владението на тези идеални части, както и в частта, с която окръжният съд на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменил частично НА 48/2013 година. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и материалния закон касаещ приложение института на придобивната давност, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Образувано и по касационната жалба вх.Nо 326/20.01.2017 година на И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И., всичките чрез адв.Г. У.- САК срещу Решение No 410 от 02.12.2016 година по В.гр.д. Nо 571/2016 година на ОС-Перник, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция по уважения иск на Д. М. С. срещу И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. за собственост на идеални части от северозападната част на масивната двуетажна къща-близнак, второстепенна сграда и подобрения в УПИ IX-48 от кв.40 по ЗРП на [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен заявения от тях насрещен иск за собственост. С тази касационна жалба бланкетно се поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Касаторът Д. С. поддържа искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правните въпроси: 1./ при отмяна от въззивната инстанция на решението на първата в обжалваните му части и постановяване на ново решение по същество, процесуалният закон задължава ли съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и трябва ли в мотивите на решението да намери отражение процесът на формиране на вътрешното убеждение относно правно-релевантните факти и приложимата правна норма от значение за правния спор; 2./ има ли задължение въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, съгласно изискването на чл. 236 ал.2 ГПК, за да бъде съдебния акт мативиран и обоснован, може ли съдът да посочи, че не взема предвид част от доказателствения материал, без да посочи мотиви защо; 3./ съгласно изискванията на чл. 12 ГПК и чл.235 ГПК съдът длъжен ли е да изложи мотиви по всички възражения на страните, във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, да обсъди събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право,както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти и да отрази в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други- за неустановени, в противоречие със съдебна практика - Решение No 92 от 16.03.2012 год. по гр.д. No 980/2011 год. на ВКС –2 г.о., Решение No 27 от 02.02.2015 год. по гр.д. No 4265/2014 год. на ВКС –4 г.о. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и по обуславящите материално-правни въпроси: 1./ за приложението на института на придобивна давност в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закони приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците и за момента на придобиване правото на собственост и 2./ за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност при релевирано възражение по чл. 79 ЗС, с довод, че с посочените решения на ВКС: Решение No 32 от 08.02.2016 год. по гр.д. No 4591/2015 год. на ВКС –1 г.о. и Решение No 3 от 25.01.2016 год. по гр.д. No 3973/2015 год. на ВКС –1 г.о. Касаторите И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. поддържат искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по процесуалните въпроси: има ли задължение съдът да разгледа и обсъди всички относими към спора доказателства, съгласно чл. 236 ал.2 ГПК ? Може ли съдът да приеме за установен даден факт без да изложи съображения защо не взема предвид някои от доказателствата по делото ? Следва ли в мотивите на решението да се обсъдят всички доказателства по делото и да се мотивира защо се давя вяра на едни, а не на други доказателства ? както и по материално правения въпрос- допустимо ли е съдът да признае възникване/ придобиване /право на собственост на недвижим имот въз основа на давностно владение в полза на починало лице, когато то не се е позовали на давностното владение като способ за придобиване право на собственост преди смъртта си ? По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК няма подадени писмени отговори срещу съответните касационни жалби от страните -ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт- въззивно решение по заявени / първоначален и насрещен / вещен иск за собственост, на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС. С посоченото решение, въззивният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, по заявените от страните въззивни жалби, е изменил частично решението на първата инстанция, като в частта 1./ по заявения от Д. М. С. положителен установителен иск за собственост на дворно място, съставляващо УПИ IX- 485 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ от 932 кв.м. с включени по неприложена регулация 194 кв.м., е уважил иска и в отхвърлената част, до пълния размер на претендираните от същата собственост общо от 9/48 идеални части, като е признал, че е собственик на още 5/48 идеални части, а на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменил в обема на тези признатите права в идеални части НА 180/ 2010 година, издаден в полза на И. Н. В.. 2./ В частта, по заявените от И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. искове по чл. 108 ЗС въззивният съд е отменил и решението на първата инстанция, в частта, с която е прието за установено от отношение на Д. М. С., че И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. са собственици за разликата над 15/48 идеални части от процесното дворно място и е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска за собственост в обем на 3/48 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ IX- 485 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ от 932 кв.м. с включени по неприложена регулация 194 кв.м.,както и е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените им искове за собственост на идеални части от масивната двуетажна жилищна сграда, изградена в северозападната част на дворното място, съставляващо УПИ IX- 485 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ от 932 кв.м. с включени по неприложена регулация 194 кв.м., със самостоятелен изход към улицата и постановил ново решение, с което е приел за установено по отношение на Д. М. С., че ищците по насрещния иск са собственици на 3/8 идеални части от тази сграда. Решението на първата инстанция, с което е прието за установено, е Д. М. С. е собственик на 1/12 идеална част от дворно място, съставляващо УПИ IX- 485 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ от 932 кв.м. с включени по неприложена регулация 194 кв.м.,ведно с 1/6 идеална част от северозападната част на двуетажната жилищна сграда –близнак, второстепенна сграда, застроена на площ от 18 кв.м. е потвърдено. След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване и доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби. Поставените процесуално правни въпроси и по двете касационни жалби обединяват общото на всички страни- касатори по делото виждане за допуснато по въззивното решение противоречие със задължителната съдебна практика по приложение правилата на ГПК относно въззивното обжалване, обобщена с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС за въззивното обжалване и обуслвят извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос материално-правен въпрос на касатора Д. С. в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците и за момента на придобиване правото на собственост, за и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност, също обуславя допускане на касационното обжалване по касационната жалба на Д. С.. При допускане на касационно обжалване, страната-касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса в размер на 2 % върху цената на иска. В случая касатора Д. С. следва да заплати пропорционална ДТ в размер на сумата 25 лв./двадесет и пет/, а касаторите И. Н. В., С. М. Г., В. Г. И., Р. Д. И. и И. Г. И. следва да заплатят общо сумата пот 50 лв. /петдесет лева/, вносими по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за внасяне на припорционална ДТ касационното производство, образувано по съответната касационна жалба, ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС