Решение № 292 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 146/2011 г.

Решение № 292 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 146/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 268 от 19.11.2010 г. на по гр. д. № 345/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Районен съд [населено място] по исковете предявени от Л. Р. В. срещу ТД на НАП [населено място] с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ изцяло, а по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размер на 880, 46 лв., е постановено ново решение, с което тези искове са били уважени / искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ в размер на 880,46 лв./ В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение . Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че заповедта за уволнение е незаконна само поради това, че не съдържа трите имена и длъжността на Н. С. - зам. Директор на ТД на НАП - К., която е подписала същата за "работодател", доколкото по делото не е имало спор, че подписът е бил именно неин и по делото е представена заповед № 0900-1703/08.12.2009 г., издадена от титулярния директор на ТД на НАП - К., с което същата е оправомощена да упражнява правомощията на директор на ТД на НАП - К. за периода от 10.12.2009 г. до завръщане на титуляра . Посочва също така, че по силата на длъжността си зам. Директора на ТД встъпва и изпълнява всички права и задължения, включително и работодателските без да има нужда да бъде овластяван за това. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени . Претендират се и разноски. Ответникът по касация Л. Р. В. от [населено място], чрез адв. М. К., оспорва касационната жалба, в писмен отговор по делото. С определение № 566/5.05.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение по материалноправния въпрос: Съществен недостатък, водещ до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на Т. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ли е липсата на отбелязване на трите имена и длъжността на положилия подпис като работодател при положение, че неговата самоличност е известна и не се оспорва от обекта на заповедта. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: В Кодекса на труда липсва изрична регламентация относно формата, съдържанието и реквизитите на заповедта за уволнение поради съкращаване в щата. Такава регламентация съществува единствено в разпоредбата на чл. 195 КТ по отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение като спазването на предвидената от закона форма и съдържание е изискване за законност на тази заповед. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ предвижда писмена форма за предизвестието, с което може да се прекрати трудовия договор при съкращаване в щата. С оглед на това, ако е извършено уволнение на това основание без предизвестието да е в изискуемата от закона писмена форма, същото би било незаконно. Посочването на имената и длъжността на лицето издало заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата на чл. 220 КТ - заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както е в процесния случай, е необходимо с оглед яснота относно авторството на заповедта и преценка дали издаването й е било в компетенциите на лицето, което я е издало. Липсата на такова посочване само по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото императивно изискване на закона в този смисъл няма. Заповедта обаче би била незаконосъобразна, ако не може да се установи от кого е издадена. Когато по делото е установено, че заповедта е издадена от лице, което има правомощието за това, същата е законна и не подлежи на отмяна. Конкретния случай е такъв. По делото няма спор, че процесната заповед, с която ответницата по касация Л. Р. В. е уволнена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е издадена от Н. С., която към датата на уволнението е зам. директор на ТД на НАП - К.. Не се спори, че към този момент директорът на ТД на НАП [населено място] Г. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност като със заповед № 0900-1703/8.12.2009 г., е оправомощила зам. директора Н. А. С. да упражнява правомощията на директор на ТД на НАП [населено място] за периода от 10.12.2009 г. до завръщане на титуляра. При тези обстоятелства Н. А. С. е имала правомощието за извърши процесното уволнение. По силата на длъжността си при отсъствие на директора на ТД на НАП същата встъпва и изпълнява всички права и задължения на директора, включително и работодателските такива, регламентирани в разп. на 13, ал. 2 ЗНАП. В случая има и изрична заповед на директора на НАП, [населено място] в този смисъл. Предвид отговора на поставения правен въпрос обстоятелството, че в уволнителната заповед не са посочени трите имена и длъжността на лицето, което я е издало не обуславя незаконосъобразност на заповедта . Като е приел обратното и само на това основание е отменил заповедта като незаконосъобразна, въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение от настоящата инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Факта на извършеното съкращаване в щата е безспорно установен по делото. Спазено е било и изискването на чл. 329 КТ за извършване на подбор по предвидените за закона критерий. С оглед на това уволнението е законно и предявеният иск за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Отхвърлянето на този иск обуславя отхвърлянето и на исковете по чл. 344, ал. 2 и 3 КТ, доколкото същите са обусловени от изхода на делото по иска за отмяна на уволнението. Съобразно с изхода от делото ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора направените от него разноски пред трите инстанции в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.