Определение № 2605 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 260/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. М. срещу въззивно решение№ 170/16.10.24г., постановено по гр.д. 232/24г. на Силистренски окръжен съд, с което са приети за неоснователни исковете му по чл. 31 ЗЗД, чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявени срещу К. К. и Д. К.. В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът като наследник на С. М. твърди в исковата молба, че майка му приживе е страдала от деменция и че чрез пълномощно е прехвърлила на племенника й и ответник К. К. 3/4 ид.ч. от поземлен имот, заедно с построената в имота жилищна сграда, находящи се в [населено място], срещу замяна на мобилен телефон. Но същия мобилен телефон М. вече била получила срещу замяна при прехвърлянето на правото на собственост на друг недвижим имот. Иска прогласяване на нищожност на замяната поради накърняване на добрите нрави. Ответникът К. е възразил в срока за отговор, че му била учредена представителна власт за продажба, дарение, замяна на всички недвижими имоти, собственост на М., включително да договаря сам със себе си. Процесната сделка била сключена като дарение, но симулативно била представена като договор за замяна. РС- Дулово е приел, че сделката била относително симулативна като прикривала дарение, поради което отхвърлил иска за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. По жалбата на ищеца, въззивният съд е приел, че искът за унищожаемост на пълномощното бил неоснователен, тъй като нямало данни срещу М. приживе да е имало висящо производство за поставяне под запрещение. Като последица от предходния извод, съдът е отхвърлил и иска за недействителност на сделката, поради липса на представителна власт. Според съда, искът за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави бил неоснователен, тъй като ответникът имал пълномощно включително да дари имота на себе си, поради което сделката за замяна не накърнявала добрите нрави, защото при дарение М. не би получила нищо, а сега получавала мобилен телефон. Въззивния съд е приел, че ищецът не бил представил доказателство, че заменения мобилен телефон вече бил собственост на М. чрез извършена замяна по предходна сделка. В касационната жалба, подадена от ищеца, се оспорват изводите на въззивния съд, а в изложението се поставя въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните. Налице е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните съгласно константната практика на ВКС, а в случая въззивният съд не е взел предвид представен и приет по делото нотариален акт за замяна по предходна на процесната сделка между същите страни. Пред първата инстанция ищецът е представил нотариален акт по предходна сделка за замяна, по силата на който М. вече станала собственик на процесния мобилен телефон, който й бил даден в замяна и по процесната втора сделка. Този нотариален акт е приет като доказателство по делото, но въззивнния съд е приел, че доказателство за такава предходна сделка не било представено от ищеца, т.е. въззивният съд в нарушение на практиката на ВКС не се е произнесъл по всички представени доказателства по делото. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,