Определение № 1171 от 30.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1345/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ГИТЕКС“ ЕООД срещу определение № 390/18.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 286/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 1842/18.05.2023 г. по гр.д. № 318/2023 г. на Окръжен съд Варна за прекратяване на производството по делото в частта по предявения от частния касатор срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „ГИТЕКС“ ЕООД е собственик на апартамент, надлежно идентифициран в определението.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилно констатиран обективен идентитет на делата по гр.д. № 3519/2021 г. на ВРС, по което частният касатор е направил отказ от иск, и гр.д. № 318/2023 г. на ВОС. Заявява, че в по-ранно заведеното дело е предявен отрицателен установителен иск за това, че „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД не притежава право на строеж върху поземления имот, върху който е изграден процесният апартамент, поради погасяване правото на строеж. Заявява, че пред Окръжен съд Варна е предявил положителен установителен иск за собственост върху същия апартамент, който се обосновава с изтекла в полза на частния касатор придобивна давност. При тези доводи заявява, че не може да се счита за преклудирана със сила на пресъдено нещо (СПН) претенцията му за право на собственост върху апартамента, тъй като такава е формирана единствено върху конкретното право на строеж на ответника, но не и относно правото на собственост върху недвижимия имот, доколкото твърди, че именно той е осъществил чуждото право на строеж, владял е имота и претендира да бъде обявен за собственик на същия чрез предявения положителен установителен иск за собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси:

1. „Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения в частната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за липса на СПН по предявения установителен иск за собственост поради липса на идентичност с делото между същите страни, по което е направен отказ от иск от ищеца?“

2. Въпросът за наличие на обективен идентитет на делата по гр.д. № 3519/2021 г. по описа на ВРС и гр.д. № 318/2023 г. на ВОС.

3. „Представлява ли искът за отричане на конкретно право на ответника на конкретно основание за собственост общ отрицателен установителен иск за собственост по смисъла на ТР № 8/2012? Ако ищецът е заявил иск за отричане на право на строеж поради погасяването му, това преклудира ли правото на ищеца да установи правото си на собственост на основание давностно владение след отхвърляне на първия му иск? Ако ищецът е заявил иск за отричане на право на строеж поради погасяването му, това преклудира ли правото на ищеца да установи правото си на собственост на основание давностно владение след отхвърляне на първия му иск/отказ от този иск? При липса на наведени фактически основания не за отричане на право на собственост на ответника по принцип, а за отричане на правата му на конкретно основание, какъв е предметът на отрицателния установителен иск, касаещ отричане на правата на ответника на конкретно правно основание? При противоречие между фактическите основания и петитума на иска, по който има отказ от иск, как се определя от каква претенция се е отказал ищецът? Как се определя идентитетът на предмета на това дело с друго дело между същите страни съобразно заявеното в обстоятелствената част на исковата молба или съобразно заявеното в петитума, ако те взаимно се изключват?“

Първият въпрос е обоснован като решен в противоречие с каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 112/02.05.2017 год. по гр.д. 3356/2016 год. на ВКС, решение № 25/23.07.2019 год. на ВКС по гр.д. 2299/2018 год. на ВКС; решение №50/22.05.2019 год. на ВКС, по гр.д. 1441/2018 год. на ВКС, решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. 1857/2010 г. на ВКС, решение № 21/26.02.2021 год. по гр.д. 2029/2020 год. на ВКС; решение № 256/07.01.2021 год. по гр.д. 4293/2019 год.; решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г. По въпрос втори страната поддържа отклонение от приетото в определение № 357/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3981/2013 г. на ВКС. Третата група въпроси са обосновани с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради твърдяната непълнота и неяснота, която налага според частния касатор създаване на съдебна практика.

От ответника по частната жалба „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД е подаден отговор, с който тя се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за осъществяване на контрол по същество от касационната инстанция, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правораздавателната воля на съда. Акцентира се върху обстоятелството, че с отказа си от иск за отричане правото на строеж на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД частният касатор се е лишил от възможността да претендира придобиване по давност на построения от него недвижим имот, включващ и процесният.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд Варна е споделил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от „ГИТЕКС“ ЕООД срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „ГИТЕКС“ ЕООД е собственик на апартамент № 7, надлежно и подробно идентифициран в определението, поради наличие на СПН. Съставът е съобразил наличието на две дела между страните във връзка с един и същ недвижим имот – гр.д. № 3519/2021 г. по описа на Районен съд Варна, прекратено на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска, и гр.д. № 318/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна. Посочил е, че по-ранно образуваното дело е с предмет отрицателен установителен иск, предявен от „ГИТЕКС“ ЕООД, за отричане съществуването на право на строеж за изграждане на апартамент № 7 в патримониума на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД, обосновано с притежавано от ищеца право на собственост върху поземлен имот, върху който ще бъде изградена сграда, вкл. апартамент № 7, съответно по силата на приращението ще го легитимира като собственик на същия апартамент. С оглед извършения отказ от този иск със сила на присъдено нещо според решаващия въззивен състав към 02.03.2023 г. е установено, че носител на ограниченото вещно право на строеж върху апартамента е ответното дружество „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС“ ООД. На следващо място, апелативният състав е съобразил, че с предявения пред Окръжен съд Варна положителен установителен иск „ГИТЕКС“ ЕООД се домогва да установи право на собственост върху процесния апартамент № 7, обосновано с давностно владение върху правото на строеж от 2010 г. до 19.03.2021 г. (датата на довършване на сградата до степен на груб строеж) и владение на самия апартамент след тази дата до предявяване на исковата молба на 09.02.2023 г. Съдът е приел, че по този начин се стига до пререшаване на въпроса кой е носител на ограниченото вещно право на строеж до 02.03.2023 г., установен със СПН по гр.д. № 3519/2021 г. по описа на Районен съд Варна, поради което е счел за правилен извода на предходната инстанция за приложение на чл. 130 ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство определение.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от частния касатор въпроси не отговорят на характеристиката правни, разяснена с посочения тълкувателен акт, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Ключов за постановяване на определението е мотивът на съда, че съобразно твърденията в исковата молба правото на строеж е принадлежало на ответното дружество, реализирано с построяване на сградата, което обстоятелство е било установено със сила на пресъдено нещо между страните към датата 02.03.2023 г. Във втората искова молба на „ГИТЕКС“ ЕООД не са били наведени новонастъпили факти, поради което въззивният съд е формирал извод, че дружеството се опитва да преодолее формираното вече СПН относно въпроса чие е правото на строеж, респективно правото на собственост върху изградения вече апартамент № 7. Мотиви относно пълен обективен идентитет между двете производства, в каквато посока са и трите формулирани от частния касатор въпроси, решаващият въззивен състав не е развивал. Ето защо не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение на Апелативен съд Варна до касационно обжалване. Липсата на надлежното й обосноваване изключва необходимост от изследване наличието на специалните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде посочено, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При депозиран отказ от предявен отрицателен установителен иск, следва да се приеме, че ищецът признава, че спорното право е в патримониума на ответника, освобождавайки го от необходимостта да ангажира доказателства за това. Нов спор чие е правото може да бъде повдигнат единствено при твърдения за новонастъпили факти, необхванати от силата не пресъдено нещо. Отделно, следва да бъде добавено, че в конкретната хипотеза за постановяване на въззивното определение е било достатъчно да се установи, че и двете претенции на „ГИТЕКС“ ЕООД касаят реализиране на вещно право на строеж за един и същи обект – апартамент № 7.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС