Определение № 54 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 39/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – София град. Пред Софийски районен съд е била предявена искова молба от К. Б. Н. от гр. София, чрез адв. С. Цветков срещу Министерство на вътрешните работи, представлявано от министър Д. М. по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение първо и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С разпореждане, рег. № 12814/28.01.2026 г., постановено по гр. дело № 1541/2026 г. Софийски районен съд е оставил исковата молба на К. Б. Н. без движение и му е указано да отстрани в едноседмичен срок нередовностите, като уточни от кои действия или бездействия, или незаконосъобразни актове на длъжностни лица при ответника е претърпял неимуществени вреди на стойност 10 000 евро. Съдът е указал ищецът да уточни какви по вид неимуществени вреди, че е претърпял и да посочи период на претендираните вреди – начален и краен момент, както и да внесе държавна такса в размер на 5,11 евро по сметка на Софийски районен съд. Прието е от съда за установено, че държавната такса е била внесена с подаването на исковата молба, а за останалите указания е счел, че не се отнасят до подсъдността на спора. С определение № 10738/18.03.2026 г. Софийски районен съд е приел, че съгласно чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е от съда, че съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Конкретно за спора съдът е приел, че компетентен да разгледа предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ, е Административен съд – София град и делото е изпратено на посочения съд. С определение № 17283/07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4640/2026 г. Административен съд – София град е приел, че делото не му е подсъдно. Изложени са мотиви, че искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и предвид образуваното наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), поради което и недвусмислено ищецът е посочил за ответник Министерство на вътрешните работи, поради което спорът не е подсъден на Административен съд – София град. Делото е изпратено на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. Върховният административен и Върховният касационен съд, петчленен състав счита, че компетентен е Софийски районен съд поради следните съображения: В исковата молба на К. Н. твърденията му са за действия на органи на 02 РУ – СДВР, които на 07.02.2025 г. са го спрели на [улица]и са му взели проба за алкохол и наркотици, като дрегерът е отчел положителен резултат за наркотично вещество – канабис. Впоследствие се сочи от ищеца, че му е извършено изследване във Военно – медицинска академия – кръв и урина и резултатите били отрицателни. Установено е, че на К. Н. му е било отнето и свидетелството за управление на МПС. Вследствие извършената проверка на полицейските служители, ищецът е бил задържан от органите на МВР за 24 часа, а след като изследванията във ВМА са дали отрицателни резултати за алкохол и наркотици, с Постановление № 3000/12.09.2025 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура образуваното наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК е било прекратено. Според ищеца претърпените от него вреди са именно от действията на органите на МВР, които се изразяват в стрес, притеснение, безсъние, неудобство, страх, злепоставяне пред роднини, приятели и обществото. Тези фактически твърдения от ищеца потвърждават, че претенциите му са от задържането от органите на МВР и образуваното досъдебно наказателно, което впоследствие с оглед резултатите от медицинското изследване, е било прекратено. Изводът, който следва да се направи е, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е от правозащитна дейност на органи на МВР, каквито са и фактическите твърдения и доводите на ищеца, въведени в исковата молба с посочване на правното основание на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, поради което компетентен е Софийски районен съд. В същия смисъл е и съдебната практика на смесени петчленни състави по адм. дело № 53/2023 г. и по гр. дело № 1625/2025 г. След образуване на настоящето производство, на 20.05.2026 г. К. Н. с молба, адресирана до Върховния административен съд е заявил, че оттегля исковата си молба срещу МВР и моли производството да бъде прекратено. При така направената квалификация на исковата претенция настоящият смесен петчленен състав на ВАС и ВКС счита, че компетентен съд по повдигнатия спор за подсъдност е Софийски районен съд, но като се има предвид молбата на К. Н. от 20.05.2026 г. за оттегляне на предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, делото следва да се изпрати на Софийски районен съд, който да се произнесе по тази молба. Водим от горното настоящият смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд