Определение № 1569 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустими касационна жалба с вх.№ 7909 от 05.03.2024 г., подадена от М. Д. З. чрез адвокат В. Р. от АК – П., както и насрещна касационна жалба с вх.№ 14080 от 19.04.2024 г., подадена от М. Ш. А. чрез адвокат Т. В. от АК – П., срещу въззивно Решение № 125 от 25.01.2024 г. по в.гр.д.№ 1891/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Преписи от жалбите са разменени между страните; отговори не са постъпили.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, упражнявайки инстанционен контрол по отношение на Решение № 1642 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 788/2021 г. на Районен съд – Пловдив, въззивният съд се е произнесъл по предявения от М. Ш. А. срещу М. Д. З. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] поле, общ. Р., обл. П., с площ от 1 100 кв.м., идентичен с УПИ *-*, заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда. Първоинстанционният съд е приел, че заявените от ответницата възражения за частична трансформация поради влагането на нейно лично имущество в размер на 9 000 лв. за придобиването на терена, както и 11 425,21 лв. за построяването на сградата, са неоснователни. След извършена собствена преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е споделил извода, че възражението за частична трансформация поради влагането на лично имущество на ответницата в размер на 9 000 лв. за придобиването на терена е неоснователно. Посочено е, че тежестта на доказване на правно релевантни в тази връзка факти (придобивната стойност на имота – според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; размерът на вложените средства с личен произход и влагането им към момента на придобиване на имуществото) е изцяло за страната, претендираща наличието на трансформация. В настоящия случай процесното дворно място е придобито на 13.05.2004 г. по време на брака между страните, на основание договор за покупко-продажба при действителна цена в размер на 13 000 лв. С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че сумата от 9 000 лева й е дарена от родителите и брат й преди закупуване на имота, и тези средства са вложени в придобиването на имота. В обясненията, дадени пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 20.01.2022 г., ответницата е допълнила, че дарената от родителите й сума от 9 000 лв е внесла на свое име в банката. С оглед наведените твърдения, прието е, че в тежест на ответницата е да установи, че 9 000 лв е парична сума по дарение от родителите и брат й; че тази сума е получена преди закупуването на парцела и е внесена в банка на нейно име; както и влагането на тези средства от 9 000 лв. в придобивната стойност на имота - съпружеска имуществена общност. Нито свидетелят на ответната страна А. К. (съсед), чиито показания съдът е кредитирал като обективни и незаинтересовани, нито свидетелят И. З. (брат на ответницата), който според нейните твърдения също е участвал в дарението на процесните 9 000 лв., знаят каква сума са дали родителите на ответницата за закупуването на терена. Свидетелят К. е посочил, че знае от бащата и майката на ответницата, единствено че са купили имота за дъщеря си; от ответницата е разбрал, че имотът е закупен за сумата от 12 000 лв. Твърденията на М. З., че получената от родителите й сума от 9 000 лв. е внесла на свое име в банка, не са подкрепени с писмени доказателства. При тези доказателства и с оглед разпределението на доказателствената тежест, направеното възражение за трансформация на лично имущество е прието за недоказано, поради което делбата по отношение на терена следва да се допусне при равни делбени квоти и решението на първата инстанция е потвърдено в тази част.

По отношение на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда възражението на ответницата по чл. 23, ал.2 СК се извежда от две основни твърдения: личен принос чрез средства, получени като банков кредит, с който е финансирана голяма част от строителството и е върнат от ответницата, както и личен принос, изразяващ се във вложен личен труд от баща й, който е построил цялата къща в груб строеж от основите до покрива. Първото основание е отречено като възможен източник на трансформация. По отношение на второто твърдение на първо място е отбелязано, че, съгласно т. 1 на ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. На ВКС, ОСГК, сградата възниква като обект на собственост с изпълнението на ограждащите стени и покрива, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. В случая завършването на грубия строеж предхожда не само прекратяването на брака, но и фактическата раздяла между съпрузите, която е настъпила през 2014 г., поради което е възникнал самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде обект на съдебна делба. Спорът пред въззивната инстанция е бил за влагане (трансформация) на лични средства в изграждането на сградата, чрез вложен личен труд от бащата на ответницата. Прието е, че в такъв случай се предполага дарствено намерение по отношение само на низходящия, а ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, той носи доказателствената тежест за това обстоятелство. В конкретния случай няма спор, че ищецът е работил през целия период на строежа (2006 – 2012 г.) в чужбина, като се е завръщал в България два пъти в годината за по месец или за по две седмици. В депозирания отговор ответницата признава, че двамата с ищеца са закупували материали за строежа на сградата, но пък поддържа, че фактическото строителство е осъществено от родителите й и от други нейни роднини като дарение към нея. След преценка на обясненията, дадени от ищеца в о.с.з.20.01.2022 г. (обективиращи признанието му, че бащата на ответницата е строил къщата, заедно с което е поддържал, че е пращал пари и е закупувал материали), наред с извършената цялостна преценка на събраните доказателства (като кореспондиращи с останалия доказателствен материал са кредитирани показанията на свидетелите А. К. - без родство, съсед на страните, и И. З. - брат на ответницата), съдът е приел, че бащата на ответницата е вложил личен труд в изграждането на сградата от основи до покрив. При направата на покрива, бащата макар и болен, е участвал активно подпомаган от майстори за завършването му. Въззивният съд е приел, че е доказано влагането на лични средства в изграждането на сградата, чрез вложен личен труд от бащата на ответницата, чиято стойност възлиза на сумата 7 954 лв. съгласно заключението на вещото лице инж. Ж. при обща стойност на сградата в „груб“ строеж в размер на 54 351 лв. към 2012 г. Съответно е признато наличие на частична трансформация на лични средства в изграждането на сградата в полза на ответницата в размер на 7 954/ 54 351 ид.ч. Останалите 46 397/54 351 ид.ч. от сградата са притежание на двамата бивши съпрузи при равни права, т.е по 23 198,50/54 351 ид.ч. Така на ищеца е признат дял в сградата в размер на 23 198,50/54 351 ид.ч., а на ответницата - в размер на 31 152,50 / 54 351 ид.ч. с произтеклото от това частично отменяване на решението на РС и постановяването на ново по съществото на спора.

Касаторката М. Д. З. обжалва решението само в частта, с която делбата на терена е допусната при правни права. В изложението към касационната жалба поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на правните си изводи да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност, да ги съпостави с останалите доказателства по делото и релевираните от страните доводи, като изложи мотиви кои факти приема за установени от гласните доказателства? Неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение? – с довод за противоречие с Решение № 50084 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 3966/2021 г. на ВКС, II г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

2. Подлежат ли на доказване обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от насрещната страна частни документи? Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да вземе предвид фактите, които се установяват от тези частни документи? – без позоваване на обстоятелства, попадащи в приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК;

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти? За доказване трансформацията на лични средства при иск по чл. 23 СК следва ли само с писмени доказателства да се провежда пълно и главно доказване, че тази сума е получена преди закупуването на парцела и е внесена в банка на нейно име? За кои обстоятелства носи доказателствена тежест ищеца по иск по чл. 23 СК? – с довод за противоречие с Решение № 50112 от 14.06.2023 г. по гр.д.№ 3155/2021 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, II г.о.;

4. Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой, при липса на писмени доказателства за влагането на личните средства в банкова сметка изключва ли наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг? – с довод за противоречие с Решение № 4 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 2452/2021 г. на ВКС, I г.о.;

5. Може ли да бъде проведено пълно и главно доказване с косвени доказателства или с преки и косвени? – с довод за противоречие с решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК по граждански дела № 3530/2008 г. на IV г.о.; № 921/2010 г. на IV г.о.; № 4578/2015 г. на IV г.о., № 502/2011 г. на III г.о. и № 478/2020 г. на I г.о., обобщени в представеното Решение № 50254 от 13.02.2023 г. по гр.д.№ 3408/2021 г. на ВКС, ІV г.о.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по питанията, поставени от касаторката.

Обсъждайки първия поставен въпрос настоящият състав съобрази приетото в постоянната практика на ВКС, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията и защо. Свидетелските показания, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време; дали впечатленията им са спорадични или системи; доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани (така: Решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д.№ 3897/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508/2022 г. на ВКС, IІ г.о. и др.). Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика, което изключва допускане на касационното обжалване.

Въпрос № 2 е поставен, без да е посочен допълнителен селективен критерий, обосноваващ допускане на обжалването.

Основание за допускане на обжалването не предоставят и въпросите под №№ 3 и 4. Първото питане под № 3 обобщава оплакванията на касаторката за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпросът, обективиращ общо основание за допускане на обжалването, не може да налага преценка на доказателствата във фазата по селектиране на жалбите, доколкото основанията за допускане на обжалването са различни от основанията за касиране на решенията, установени в чл. 281 ГПК. Второто питане под № 3, както и въпрос № 4, не кореспондират с формираната решаваща правораздавателна воля, тъй като въззивният съд не е придал на писмените доказателства значение на единствен вид доказателствено средство, обуславящо изхода на спора. Изводът, че касаторката не е доказала наличието на дарение от родителите й на стойност 9 000 лв. почива в най-висока степен на анализа на изложеното от свидетеля И. З., чиито показания не съдържат никаква конкретна информация, въз основа на която да може да се формира обоснован извод за осъществено дарение, чиято стойност да е вложена при закупуването на терена. Наред с това, извършвайки анализ на доказателствата в съответствие с правилото на чл. 12 ГПК, съдът е съобразил собственото изявление на касаторката, че подарените й 9 000 лв. е вложила в банка. Верността на такова твърдение се установява с писмени доказателства или счетоводна експертиза, искания за събирането на каквито не са заявявани, поради което именно изявлението е останало напълно голословно. Така направено, то разкрива и противоречие с първоначално заявеното, че дарение е направил и брат й, а последното пък той имплицитно е отрекъл в показанията си, нееднократно подчертавайки, че е имало уговорка той „да не се меси“ що се касае до имота в [населено място] поле. Непоследователността в позицията на касаторката по релевантните за спора факти и отсъствието на убедителни доказателства за обстоятелствата по чл. 23 СК не могат да имат друга последица освен извод за отсъствие на претендираната частична трансформация. По третото питане под № 3 не се констатира противоречие както с цитираната от касаторката практика на ВКС, така и с постановеното понастоящем ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ВКС, ОСГК. При спор за собствеността съпругът, който поддържа, че е налице трансформация, носи тежестта на доказване относно притежаването на лични средства и влагането им в придобиване по време на брака на имущество; изводите относно тези обстоятелства не може да се основават на предположения. В настоящия случай е направен обоснован извод за липса на пълно и главно доказване за обстоятелствата, изграждащи фактическия състав на преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК.

Въпрос № 5 няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като не е обсъждан от въззивния съд.

С оглед отсъствието на основание за допускане на обжалване по жалбата на М. Д. З., на основание чл. 287, ал. 4 ГПК жалбата на М. Ш. А. не подлежи на разглеждане.

При този изход на спора касаторката няма право на разноски, а М. Ш. А. не е осъществил защита срещу касационната жалба (предвид отсъствието на отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК), както и не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия