Определение № 1649 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, чрез юрк. Б. Г., против въззивно решение № 315/13.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1750/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 262464/05.11.2021 г., поправено с решение № 260307/11.05.2022 г., постановено по г. д. № 5581/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на П. М. Б. обезщетение за претърпените болки и страдания възникнали в резултат на настъпило ПТП на 26.05.2015 г. в [населено място], кръстовището на [улица]с [улица]с МПС „Рено Канго“, с рег. [рег.номер на МПС], със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица № 07114002088028 управлявано от водач П. Д. П., които се изразяват в счупването на вътрешния кондил на лявата раменна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник – сума в размер на 9600 лева; сътресение на мозъка, протекло без данни за загуба на съзнание до степен на травматична кома, контузия на корема, контузия на перитонеума – всяко по 800 лева, контузия на главата, охлузване на лицето – всяко по 400 лева или общо сума в размер на 12 800 лева, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба - 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за периода от 03.08.2017 г. (датата на уведомяването на застрахователя по чл. 380 КЗ) до 28.04.2020 г. в размер на сумата от 3555,56 лева. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че e налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна П. М. Б. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Й. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е аргументирал, че кредитира заключението на тричленната експертиза, доколкото същото е най-пълно и обосновано, преодоляващо противоречията между единичните експертизи и обобщаващо експертната позиция, във връзка с установения по делото фактически дефицит. Експертите сочат като най-вероятен механизъм на настъпване на ПТП следният: водачката П. П. е управлявала автомобила „Рено Канго“ по платното за движение на [улица]в посока от север на юг. През това време велосипедистката П. М. Б. се е движела по велоалея източно от платното в посока от север на юг. При достигане до кръстовището с [улица], велосипедистката е предприела пресичане на платното за движение на [улица]в посока от изток на запад, от ляво на дясно пред л.а. „Рено Канго“. Поради наличието на „спрял автобус“ водачката на автомобила е нямала пряка видимост към велосипедистката в момента, когато автомобилът се е намирал на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път (опасна зона). Водачката на лекия автомобил е получила пряка видимост към велосипедистката в момента, когато последната е била на около 4-5 метра преди мястото на удара, а автомобилът на около 15-16 метра. Водачката на автомобила е реагирала, като екстрено е задействала спирачната система, но въпреки това след около 1,4 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил и в дясната страна на велосипедистката, като след ПТП автомобилът се е установил на платното за движение, а велосипедистката е паднала в дясно от автомобила. Автомобилът се е движил със скорост 41 км/ч (при максимално допустима 50 км/ч), а велосипедистката с 12 км/ч, като в момента, в който е имала техническа възможност да забележи велосипедистката, водачката е нямала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент, мястото на удара е било в опасната зона на автомобила. Ударът не би настъпил при скорост на движение на автомобила по-малка от 30 км/ч. Наличието на спрял автобус в зоната на кръстовището, в ляво от автомобила, съдът е приел за установено от показанията на свидетеля П. П. (водачката на автомобила), които следва да бъдат кредитирани в тази им част, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съгласно приетото пред въззивната инстанция, обаче удостоверение изх. № 11-02-2#1/01.02.2023 г. на [община] и приложена към него в заверено копие справка е установено, че на 13.05.2015 г. и 26.05.2015 г. е проведено мероприятие по метене на окосена трева и храсти за обект [улица]. Налице е противоправно деяние на водачката на автомобила с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДВП, за което е налице влязло в сила НП № 17- 0329-000570/01.06.2017 г. Презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, доколкото последната е била длъжна да предвиди, че е възможно навлизането на дете на пътя, като скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с пътната обстановка и водачката е следвало да отчете факта, че навлиза в кръстовище без да има видимост към тротоара. Установена е причинна връзка между ПТП и причинените на ищцата увреждания, както и наличието на сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. При определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществено вреди въззивният съд е изложил, че при установените характеристики на претърпените от ищцата телесни увреждания, проведеното лечение без оперативна намеса, липсата на данни за настъпили усложнения, пълното оздравяване, интензитетът на търпените болки и страдания – първоначално силни, но постепенно намаляващи, продължителността на възстановителния период, младата възраст на ищцата към датата на ПТП (13 години), преживените в резултат на уврежданията болки и страдания и отражението им върху обичайния ритъм на живота и психиката на ищцата (изолация и нарушен обичаен ритъм на обучение, стрес, притеснение и неудобство от временно загрозен външен вид), както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като показател на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 16 000 лева. Съпричиняването следва да се определи на 20 %, съответно приетото за справедливо обезщетение от 16 000 лева, да се намали на 12 800 лева, разпределена, в предявените с исковата молба рамки, както следва: 9600 лева – за счупване на вътрешния кондил на лявата раменна кост; по 800 лева – за сътресение на мозъка, контузия на корема, контузия на перитонеума; по 400 лева – за контузия на главата, охлузване на лицето. До тези размери предявеният главен иск за обезщетение следва да се уважи. Обусловената от него претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 03.08.2017 г. до 28.04.2020 г. на свой ред се явява основателна за сумата от 3555,56 лева, доколкото делинквентът е поставен в забава от датата на увреждащото действие и не се изисква покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди, макар да произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поставя следните правни въпроси: 1. „Налице ли е движение с несъобразена скорост, ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия?“ и 2. „При проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да съобрази всички своевременно въведени от ответника възражения, поддържани с въззивната жалба?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 683/20.01.1985 г. по н. д. № 665/1984 г. на ВС, III н. о., решение № 17/13.02.2017 г. по гр. д. № 50230/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 185/15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС, IV г. о., а вторият с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Първият поставен въпрос е неотносим, тъй основният аргумент на въззивният съд е, че водачката П. не се е съобразила с обстоятелството, че навлиза в зона на нерегулирано кръстовище, в момент, когато видимостта й е ограничена от спрял автобус до степен, че не може да възприеме случващото се в зоната на кръстовището в страни, в ляво от нея, отвъд автобуса. Според съда водачката е следвало да съобрази и това, че се движи по път в рамките на населено място, където е възможно зад автобуса да е започнало пресичането на пътното платно от пешеходци или други превозни средства, движещи се по другия път, образуващ кръстовището (обичайно място за пресичане на една улица), при което е възможно да възникне опасност за движението (доколкото те също не биха могли да възприемат водачката на автомобила) и да възникне необходимост водачката да спре. Направеният извод не се променя независимо от това дали е било обективно възможно водачката да възприеме велосипедистката докато последната се е движела по велоалеята, в който случай доколкото се касае за дете, то винаги е предвидимо препятствие (поведението му е непредвидимо и водачът следва да го пази). Предвид изложеното, въззивният съд не е произнесъл в сочения от касатора смисъл в противоречие с посочената в изложението практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По втория въпрос въззивният съд не се е отклонил от приетото е трайната практика на ВКС. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на собствени мотиви и изводи в рамките на исканията, възраженията и доводите на страната и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Въззивният съд е изложил мотиви към решението си, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване /чл. 290, ал. 1 ГПК/. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване Предвид изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. При този изход на спора на П. М. Б. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение