Определение № 60444 от 09.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1956/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична Община против решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. 868/19г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1384/03.08.2016г. по т.д.№3254/10г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, сумата 504 509.93лв. – пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г., ведно със законната лихва от 08.10.10г., както и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба – „ Екоел-6“ ЕООД, [населено място] е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Б. В. е поддържал единствено основание по чл.280, ал.2 предл.2-ро ГПК, като е развил довод за недопустимост на решението.В тази насока, страната след проследяване на спора в обжалваната част е направила извод, че при прочит на жалбата на ответната страна, подадена пред ВКС, в предходният му състав не е било обжалвано решението на САС, в частта му, с която е било потвърдено отхвърляне на евентуалния иск за пропусната полза – неполучена печалба за втория период от 01.04.2008г. -30.06.2008г. и срещу потвърденото решение за отхвърляне на иска за сумата 567 000 лв. – понесена загуба поради изземване на инсталацията за балиране на ТБО. С оглед това, страната е направила извод че в тези части решението е влязло в сила и съдът при повторното разглеждане на спора не е могъл да го разглежда и пререшава.Други доводи не са развити. Доводът за недопустимост на съдебното решение се разглежда независимо от основанията по чл.280,ал.1 ГПК. Оплакването е основателно. С решение № 1539 от 03.07.2017г.по т.д. № 2434/17г. състав на САС, по предмета на настоящето обжалване, след отмяна на решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/10г. на Софийски градски съд по същество е уважил иск по чл.79, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 251 984лв- пропусната полза за периода 01.01.2008г.- 31.03.2008г., като е потвърдено решението на СГС в останалата обжалвана част. Срещу това решение е подадена касационна жалба от „ Екоел-6“ ООД, [населено място] в частите изрично посочени от дружеството, а именно - по отношение на иска предмет на настоящето касационно обжалване, формулирано като - в частта, с която иска е отхвърлен за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи над 251 984 лв. до пълният предявен размер от 336 000лв. По същият начин е формулиран и петитума на касационната жалба. Следователно, при така изрично очертан предмет на обжалване и като правна последица, съобразно деволутивния ефект на жалбата е определена и частта, в която решението е влязло в сила - във всички останали непосочени като обжалваеми части, в това число и по отношение на разглеждания иск - над сумата от 336 000лв. С решението си при това сезиране, предходният състав на ВКС също е посочил предмета на произнасяне, изведен от подадената от „ Екоел-6“ ООД касационна жалба, но в мотивите е приел, съобразно изложеното в жалбата, че присъдената сумата е за периода 01.01.2008г. – 30.06.2008г.,изведено от състава от неправилност на акта на САС, поради неразграничаване на двата периода. Както бе отбелязано, касационната инстанция е приела, че предмет на обжалване по този иск / за пропуснати ползи/от дружеството- ищец е разликата между присъдената сума от 251 984лв. до заявения размер от 336 000лв. С решението, предмет на обжалване пред настоящата инстанция въззивният състав, също е приел, че и обжалваното решение на СГС е атакувано от дружеството, в частта му, с която предявеният на основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД иск е отхвърлен за разликата от 251 984лв. до заявения размер от 336 000лв.- пропусната полза за периода 01.01.2008г. – 30.06.2008г. Въпреки така очертания предмет на спор, позовавайки се на заключението на вещото лице и съобразявайки, че за обсъждания период неизпълнението е в недоставяне на по-голямо количество отпадъци- като количествата са посочени за първото и второто тримесечие размерът на неполучената печалба е пресметнат като обща сума в размер на 504 509.99лв., за която сума е бил уважен иска. При тези фактически данни се налага извод, че доводите на касатора за евентуална частична недопустимост на съдебният акт в обжалваната част, поради произнасяне на съда над очертаното от страната ищец при предходното обжалване са основателни. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 предл.2ро ГПК за проверка евентуалната недопустимост на решението в обжалваната част. По тези съображения Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение