Определение № 390 от 06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 345/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. М. против определение № 147 от 22.03.2012 г. по гр. дело № 1248/2011 г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., в частта с която жалбоподателката е осъдена да заплати на У. Кредит Б. АД [населено място] 1300 лв. възнаграждение за процесуално представителство в касационно производство. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира частната жалба процесуално недопустима. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК, в което касационната жалба на Д. И. М. е върната като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - насочена срещу въззивно решение с цена на иска под 5000 лв. Това определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Според разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а чл. 274, ал. 4 ГПК постановява, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено по необжалваем съдебен акт - определение, което не подлежи на касационно обжалване, постановено по обжалвано въззивно решение, което също не подлежи на касационно обжалване. Това изключва допустимостта на частната жалба, която следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.