Определение № 133 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 923/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3/04.01.2021г., подадена от Р. И. Х. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.С. Б. от АК-Г., срещу решение №227, постановено на 27.11.2020г. от Окръжен съд - Габрово по в.гр.д.№335/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което Р. И. Х. на основание чл.109 ЗС е осъдена да премахне незаконно изградените от нея преградна стена между собствения ѝ недвижим имот с идентификатор .......... и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата М. С. Н., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ............ по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица] да възстанови същата в съществуващия преди това вид; да премахне остъклената част от фасадата на сградата в идентификатор ............. и да я възстанови в съществуващия преди това вид; да премахне изградената бетонна плоча върху входа към мазето на ищцата М. С. Н., както и да го възстанови в съществуващия преди преустройството вид. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Поддържа, че тази проверка се налага с оглед обстоятелството, че в отговора на исковата молба е направено искане за конституиране от съда на съпруга на ответника предвид факта, че процесният имот е придобит в режим на СИО, че съдът е указал на ищцата за възможността в едноседмичен срок от получаване на съобщението да поиска конституирането на съпруга на ответницата, но това не е сторено, като същото искане е направено и в производството пред въззивния съд. Поддържа също така, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение като укаже на ищцовата страна да посочи към кой конкретен момент претендира да бъдат възстановени в предишния си вид състоянието на двата имота и границата помежду им, фасадата на сградата на ответницата, входа към мазето, тъй като счита че по делото няма данни как точно са изглеждали процесните имоти и към коя година – 1994г., 2018г. или друга година. Поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в следния смисъл: 1.Че решението е в противоречие с ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира решението като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните; 2.Позовава се на решение №23 от 14.02.2013г. на II г.о. на ВКС по гр.д.№564/2012г., в което е прието, че диспозитивът на съдебното решение следва логиката на мотивите, като с него съдът е длъжен да даде точен отговор на искането на всяка една от страните по спора, както и че диспозитивът на съдебното решение не може да бъде бланкетен и да съдържа препратка към доказателствата по делото или към друг съдебен акт или писмен акт, без да възпроизвежда съответните данни. Поддържа, че от постановения в случая диспозитив не става ясно каква конкретна престация следва да се изпълни, а именно какъв е съществуващият преди това вид на нарушена собственост на ищцата. 3.Позовава се на решение №291 от 25.06.2010г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№629/2009г., в което е прието, че целта на иска по чл.109 ЗС е да се отстранят пречките за пълноценно упражняване на правомощията на собственика и той не може да бъде насочен срещу състояния, създадени от незаконни строежи, които макар да са нетърпими от гледна точка на техническите и градоустройствени изисквания, не смущават собствеността на трети лица. Поддържа, че в случая не е доказано извършените преустройства да създават на ищцата пречки за използване на собствения ѝ имот по-големи от обикновените, доколкото по делото не е установено именно тези действия да са създали пречките за собственика – ищец по иска по чл.109 ЗС и дали тези действия са законни или незаконни, както и дали същите са ограничили правото на ползване на имота на ищеца и то в пълен обем. За недоказано счита и твърдението, че промените, които засягат основната конструкция на сградата и отварянето на цялата фасадна стена нарушава подпирането на гредореда на ниво етаж с оглед становището на вещото лице, че за да се установи конструктивната устойчивост на сградата, трябва същата да се обследва от правоспособен проектант-конструктор с пълна проектантска правоспособност, който да установи дали предприетите укрепвания от ответника са достатъчни и добре изпълнени. 4.Позовава се на определение №558 от 23.10.2014г. по гр.д.№4340/2014г. на I г.о. на ВКС, на т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС и на решение №105 от 12.11.2018г. по гр.д.№3109/2017г. на I г.о. на ВКС, според които въззивният съд следва да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства. Поддържа, че в случая въззивният съд е посочил, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, че споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 ГПК препраща към тях, като решението му не е съобразено с обстоятелствата, които подлежат на доказване и събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната по делото СТЕ, обстоятелството, че заключението е изготвено въз основа на снимков материал от Г., който не е представен по делото, че от показанията на свидетелите е установено, че Л.Л. (бившият собственик на имота) не може да ползва мазето си от 2018г., но не и че ищцата не може да ползва мазето. Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което уважава предявения иск на ищеца, без в мотивите на съдебния акт да е обсъдил всички доказателства; 2.Допустимо ли е въззивният съд да се позове на заключение на СТЕ, в което вещото лице посочва, че за отговор на част от задачите на експертизата са необходими специални знания на вещо лице – проектант конструктор, каквито то не притежава; 3.Допустимо ли е въззивният съд да се позове на заключение на СТЕ, което е изготвило заключението си въз основа на снимков материал, предоставен от ищеца и от сателит на Г., без тези доказателства да са приети по делото; 4.Може ли да бъде прието, че извършените СМР в процесната сграда са без надлежно разрешение за строеж, без да бъде установено по делото по безспорен начин точния момент на тяхното извършване и на предишното състояние на сградата и на нормативната уредба, действала по време на тяхното извършване; 5.При иск по чл.109 ЗС съдът следва ли да съпостави констатациите си с данните по делото и да извърши проверка доколко действително строежът е извършен с действащите към момента на извършването му правни норми и следва ли да бъде изследвано действителното състояние на процесния обект преди извършване на СМР и след това; 6.При постановяване на диспозитива на съдебното решение следва ли съдът да конкретизира кой е предходния момент, към който трябва да се възстанови нарушената собственост на ответницата; 7.Следва ли съдът да установи какво е конкретното нарушение на правото на собственост на ищцата (в кв.м.) при иск по чл.109 ЗС предвид постановения диспозитив и липсата на конкретни доказателства за навлизане в собствеността на ищцата и на ответницата. Ответницата по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: М. С. Н. е предявила срещу Р. И. Х. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на незаконно изградените преградна стена между собствения ѝ недвижим имот с идентификатор ............. и входа (стълбище и коридор) на жилището на ищцата, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ............. по КККР на [населено място] и да възстанови същата в съществуващия преди това вид, да премахне остъклената част от фасадата на сградата с идентификатор .............. и да я възстанови в същия вид, да премахне изградената бетонна плоча върху входа на мазето на ищцата, както и да възстанови фасадата в съществуващия преди преустройството вид – изградена от тухла, с твърдението, че през 2010г. е придобила от Л. К. правото на собственост върху недвижим имот – жилище с идентификатор ................ по КККР на [населено място], а ответницата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор .............., представляващ дюкян на първия етаж от сградата, като през годините конструкцията на сградата не е била променяна, нито са били извършвани вътрешни промени освен че разделили мазето на две реални помещения, при което съществуващият вход в ищцовото стълбище останал да обслужва само ищцовото мазе, а ответницата си направила вход през капандура вътре в магазина. Поддържа, че на 13.08.2018г. ответницата започнала ремонт на магазина, при което премахнала стената, обща за магазина и входа на жилището на ищцата, изградила нова стена, заградила част от собствения на ищцата коридор и покрила с бетонна плоча (излята и представляваща към настоящия момент неразделна част от пода (входа към мазето на ищцата), с което прекъснала достъпа до него; след като съборила носещата стена, изградила нова, на различно място, като завзела част от подстълбищното пространство на входа, завзела и от обема на входа (стълбището), като разширила витрината, разбивайки фасадата на сградата. Твърди, че в качеството си на собственик не е давала съгласие за каквото и да е строителство, засягащо общите части на сградата – стените, плочите, фасадите, че в резултат от тези действия били засегнати общи части на сградата (фасада и преградни стени), които били част от носещата конструкция на сградата и конструктивната цялост на жилищния етаж била поставена в опасност – вече имало провисване в единия край, пропукване на стените и видимо пропадане на пода, компрометиран бил и покривът. Ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че процесната стена е изградена в неин имот и не засяга общите за ползване части (стълбище и коридор), че не се касае до преустройство и строеж по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ; че изграждането било наложително за заздравяване на конструкцията на сградата; че не са създадени пречки ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем съобразно с правата си; че остъклената част от фасадата на сградата обслужва самостоятелен обект, който е собственост на ответницата и нейния съпруг (дюкян на първия етаж) и е изцяло в площта на техния имот; че с изграждането на бетонната плоча върху входа към мазето на ищцата са предприети неотложни строителни действия, продиктувани от необходимостта за укрепване на сградата, вкл. и етажа на ищцата и плочата не пречи на ищцата да осъществява в пълен обем правото си на собственост върху имота и ползването на притежавана идеална част от мазе. Поддържала е, че в производството по делото следва да участва и нейният съпруг Х. Н. Х., тъй като дюкянът на първия етаж е придобит по време на брака по договор за покупко-продажба. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че през 2010г. (н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../2010г.) Л. К. Л. е продал на М. Н. жилище, разположено на втори етаж на жилищна сграда с идентификатор ............., с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 68 кв.м., заедно с целия таван, 1/2 ид.част от мазата, със самостоятелен вход откъм улицата за жилището и мазата и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, а Р. Х. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор..........., представляващ дюкян на първи етаж от същата сграда и 1/2 идеална част от мазата (н.а.№...., том ..., дело №..../1994г.). За безспорно е прието, че към момента на придобиване на собствеността Р. Х. е в брак с Х. Н. Х.. Възражението, че Х. Н. Х. има положението на задължителен необходим другар в производството по делото е прието от въззивния съд за неоснователно. Изложени са съображения, че искът по чл.109 ЗС е иск за защита правото на собственост и при предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари, тъй като неучаствалият в производството съпруг има възможност да защити правата си по реда на чл.304 ГПК. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на задължителната практика на ВКС - ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, според което искът по чл.109 ЗС е иск за защита на собствеността и правото на собственост върху имотите на ищеца и ответника има значение за основателността му, но остава извън предмета на делото (по него съдът се произнася в мотивите към решението) и по него сила на пресъдено нещо не се формира; ТР №3/2016 от 29.06.2017г. на ОСГК на ВКС, според което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Поради това следва да се приеме, че предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с цел проверка за неговата допустимост поради неучастието в производството на съпруга на ответницата по иска, не са налице. В обжалваното решение е посочено какво се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М.С., Л.Л. и Х.Х., а именно: че преди 1989г. свидетелят М.С. ползвал едно помещение, по-скоро като подстълбищно пространство, прозорец с гише за пълнене на запалки, на първия етаж от къщата; имал прозорец към улицата и зад него имало един голям капак, който водел до мазето; влизал един път с Л. да види, че имал кладенец и водомерите му били там, а сега прозорчето, което било до входната врата, го нямало; до вратата имало колона, до която си бил направил гише и било отделно помещение от сегашния магазин, като колоната към момента не стояла там; ако колоната стояла там трябвало да има отделни витрини около нея, а сега имало една цяла витрина на магазина; сега помещението го нямало, зазидано е и има преграда към втория етаж; преди нямало преградни стени; махнали били подпорни стени и греди; вследствие ремонта се получило слягане, напукани били стените и пода пропаднал, затова обитателят на втория етаж (Л.) вече не живеел там. Посочено е, че от показанията на св.Л.Л. се установява, че същият е чичо на М. Н.; че Р. Х. и съпругът ѝ изляли бетонна плоча на дюшемето, премахнали две подпорни колони на лицевата страна на сградата и две стени на вътрешната страна на магазина и вследствие премахването на двете носещи стени от вътрешната страна цялата къща се наклонила на една страна и се напукали стените и таваните; че в момента нямало други колони на тяхно място и всичко се крепяло на една желязна греда; че двете колони били с каменна основа и върху тях дървени греди, подпрени на релсата на желязната греда между първия и втория етаж, поставена когато е правена къщата; че не може да ползва мазето от 2018г., когато ответницата правила ремонта и направила една капандура, за да може свидетелят да влиза в мазата, но 2018г. изляли бетонна плоча; че свидетелят прехвърлил етажа на М. Н., която е негова племенница и вече нищо не можело да се извади, нито да се влезе в мазето, да се види водомерът, не можело да се ползва вода, защото ВиК искали достъп до водомера, а свидетелят нямал такъв и не можел да им го осигури. Посочено е, че от свидетелските показания на Х.Х., съпруг на Р. Х., се установява, че той и съпругата му 1993-та година закупили къщата и след една година започнал да прави ремонт, че отдолу бил гредоред; излял плоча на мазата на първия етаж и направил на Л. врата, направил му коридор укрепил отгоре със стоманени греди, изградил коридора от входа на Л., в който влизала и външната врата, като тя била в окаяно състояние, пред разруха; че мазето се намира под дюкяна и се ползвало от двама им – когато Л. искал да влиза, влизал от входа, под коридора му, входа отляво отдолу и дупката била в пода, капандурата на мазето; дупката в стената я затворили, когато извършили ремонта през 2018г. и в момента капандурата се намирала на пода на магазина, запечатана с бетон. Въз основа на изслушаното в производството пред първоинстанционния съд заключение на вещо лице по СТЕ е прието за установено, че сградата е старо строителство, масивна, двуетажна със сутерен – мази; че е строена по традиционен монолитен начин; че външните зидове на 1-ви етаж да тухлени с дебелина на зида около 30см и имат носеща функция; че първоначално къщата е била с дървен гредоред както на нивото на магазина, така и на ниво таван; че е отлята нова стоманобетонова плоча на ниво – под на магазина (при реконструкцията на магазина през 1994г., потвърден от собственика); премахнат е носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения; премахнати са носещи колони от предната фасада с цел да се оформи голяма витрина; затворен е съществуващ отвор на пода на магазина (подход към мазата) при повторен ремонт през 2018г., като тези промени са извършени от собственика на магазина и засягат конструкцията на сградата; че отварянето на цялата фасадна стена за витрина нарушава подпирането на гредореда на нивото на етажа; че при дървените носещи конструкции, каквото се явява етажното ниво, подпирането на гредите не може да надвишава 3.50 метра, а в случая стъклената витрина е с дължина, по-голяма от тази; че премахнатият тухлен зид в магазина има носеща функция и е част от конструкцията на сградата; че в жилищния етаж също има тухлен зид, който носи дървената покривна конструкция; че не може да се установи кога е направен ремонта на магазина, защото няма издадени строителни книжа; че премахването на конструктивни елементи и отливането на стоманобетонова плоча над мазите касае общи части на сградата; че е извършен основен ремонт, а извършването на основен ремонт изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от общината конструктивни проекти; че е налице снимков материал и от сателит на Г., в който и в момента се вижда заснетия магазин преди затваряне на подхода за мазата на ищцата, тъй като информацията е от юли, 2018г.; че сградата е в режим на търпимост, строена в първата половина на миналия век и за нея няма запазени строителни книжа; че СМР за извършени без конструктивен проект, който е задължителен за такъв вид ремонт, тъй като се засягат общи части и конструктивни елементи; че направените укрепвания не гарантират конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване на сградата; че пропуканите стени на втория етаж може да се дължат на премахнатия носещ зид на първия етаж и неправилно подпиране на гредореда. Това изброяване на доказателствата и посочването на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени от събраните по делото доказателства сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която решението следва да бъде основано на данните за релевантните за спора факти и обстоятелства, съдържащи се във всички събрани по делото доказателства, в какъвто смисъл са и сочените от касатора съдебни решения. Събраните по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност и е посочено кои релевантни за спора факти и обстоятелства съдът приема за установени, както и въз основа на кои доказателства. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси 1 и 4. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е бил уважен, е валидно и допустимо. Прието е, че решението на първоинстанционния съд е и правилно, като по реда на чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд са споделени и към тях е извършено препращане. Изложени са съображения, че за да бъде уважен предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС, следва да е налице: неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем, като в хипотеза, при която действията на ответника са основателни, хипотезата на чл.109 ЗС не е налице и ищецът следва да докаже, че ответникът осъществява неоснователно въздействие, както и че същото създава пречки по-големи от обикновените за използване на собствения му имот. Посочено е, че същото ще бъде и ако действията са неоснователни, но не се създават пречки на собственика по-големи от обикновените (чл.50 ЗС), като тази преценка е винаги конкретна. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. по отношение разпределението на доказателствената тежест (решение №23/09.04.2014г. по гр.д.№5465/2013г., ІІ г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове), и са в основата на по-нататъшните съображения и правни изводи на съда. Обстоятелството, че въздействието върху вещта е правомерно, следва да бъде доказано от ответника по предявения иск. В случая това е обстоятелството, че извършените С. не увреждат, а напротив заздравяват конструкцията на сградата. Именно с оглед така поставен въпрос вещото лице е заявило, че е необходимо обследване на цялата сграда, което да се извърши от правоспособен проектант – конструктор, който да установи дали предприетите от ответника укрепвания са достатъчни и добре изпълнени. Ответникът обаче не е направил доказателствено искане с цел установяване на твърдените обстоятелства, поради което и поставеният въпрос в тази насока (поставеният по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос 2) не може да обоснове наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване – твърдението на ответника е останало недоказано, което съдът е взел предвид при постановяване на решението си. Както ВКС приема в своята практика, Извършването на ремонтни и възстановителни дейности на съсобствен имот само от един от съсобствениците, целящи заздравяване на сградата в отклонение от тези изисквания само по себе си не е действие, което уврежда правата на другите собственици, освен ако действията са от такъв характер, че застрашават сигурността на сградата или нарушават строителни правила и норми гарантиращи пълноценно ползване на обекта (решение №61/08.07.2016г. по гр.д.№41455/2015г. на I г.о. на ВКС). Доказването на обстоятелството, че извършените С. са достатъчни за укрепване на сградата и добре изпълнени са в тежест на оспорващата страна. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК втори въпрос. По наведените възражения във въззивната жалба въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че не било доказано, че в резултат на предприетите строително-ремонтни работи се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищцата в пълен обем и извън пределите на позволеното. Изложени са съображения, че предприемането на действия по преустройство и ремонт на процесния имот от страна на ответника по иска – отливане на стоманобетонова плоча на ниво – под магазин и премахване на напречен носещ тухлен зид, който е разделял магазина на две помещения, с цел поставяне на голяма витрина, засяга конструкцията на сградата и за тях се изисква разрешение за строеж на база изготвени и одобрени от общината конструктивни проекти, т.е. тези действия са неоснователни по смисъла на ТР №4 от 06.11.2017г., постановено по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че обстоятелството, че тези промени засягат основната конструкция на сградата и отварянето на цялата фасадна витрина нарушава подпирането на гредореда на ниво етаж, е достатъчно основание да се приеме, че с извършените СМР се създават пречки на собственика на жилищния етаж, по-големи от обикновените, тъй като създават конструктивна опасност за сградата, следователно и за упражняване правото на собственост на М.Н.. Още повече, че вещото лице е приело, че направените укрепвания от ответниците не гарантират конструктивната устойчивост на сградата, тъй като не може да се установи по никакъв начин дали са достатъчни, дали вложените стоманени греди имат необходимите якостни характеристики и са монтирани на подходящите места за цялостно укрепване на сградата. Изводите на въззивния съд се основават на извършен от него като инстанция по същество самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства (показания на свидетели и експертиза), поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи собствени съображения по основателността на иска, както и по доводите и възраженията на страните – всички доводи и възражения, съдържащи се във въззивната жалба са обсъдени от въззивния съд. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставените по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси 1 и 4 в частта им, касаеща задължението на въззивния съд са мотивира решението си като се произнесе по защитните позиции, включително всички възражения на страните, както и по поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК първи въпрос. Още повече по този въпрос практиката на ВКС е трайна и непротиворечива и с нея въззивният съд изцяло се е съобразил. Прието е, че с отливането на плочата е ограничен достъпът на М. Н. до избеното помещение, което е установено от показанията на св.Л. и приетото от вещото лице. Взети са предвид показанията на лицето, което има правото да обитава жилищния етаж по силата на запазеното при продажбата право на ползване, т.е. на лицето, което има непосредствени и преки впечатления от възможността за достъп до избеното помещение, както и становището на експерт, поради което поставените въпроси, свързани с необходимостта ограничаването на достъпа до мазето да бъде доказан, не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил и с трайно установената практика на ВКС по въпросите, касаещи извършени преустройства в общи части на сграда, както и по въпросите, касаещи определянето на въздействието като неоснователно. Както е прието в решение №345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, в сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретно обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство или променено предназначение. Следователно ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС. В същия смисъл е и разрешението, дадено в решение №291/25.06.2010г. по гр.д.№629/2009г. на І г.о. на ВКС, решение №351/14.10.2011г. по гр.д.№1179/2010г. на І г.о. на ВКС и др. В случая по делото е установено, че е извършено преустройство чрез премахване на носещи стени и колони, както и промяна на фасадата на сградата, които по смисъла на чл.38 ЗС представляващ общи части на сградата по естеството си. Изводите на съда за неоснователността на извършеното въздействие съответстват и на разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т.3 на ТР №4 от 06.11.2017г., постановено по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, според които понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, като с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по третия, поставен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос. За неоснователно е прието и възражението, че с оглед обстоятелството, че за сградата липсват архитектурни проекти, тъй като е строена преди повече от 100 години, както и с оглед обстоятелството, че извършените ремонти са без надлежни разрешения за строеж, ще бъде невъзможно изпълнението на съдебното решение. Изложени са съображения, че ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а и освен това от свидетелските показания и заключението на вещото лице е видно, че може да се установи предходното състояние и конструкцията на сградата. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС (решение №60/06.07.2016г. по гр.д.№5397/2015г. на I г.о. на ВКС), според която спорът следва да бъде разрешен въз основа на предвижданията в одобрения архитектурен проект, по който е построена сградата, а ако такъв не се съхранява в общината, доказването на неговото съдържание респ. законността на построеното може да бъде и косвено. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора по реда на чл.280, ал.1, т.3 четвърти и пети въпрос. Съответстват на практиката на ВКС и изводите на въззивния съд за допустимостта на търсената защита от страна на носителя на голата собственост в хипотеза, при която прехвърителят е запазил правото на ползване. Както е прието в решение №63/13.02.2012г. по гр.д.№361/2011г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решение №204/09.04.2009г. по гр.д.№1297/2008г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №488/04.05.2007г. по гр.д.№417/2006г. на ІІ г.о. на ВКС, собственикът, дори да не притежава правото на ползване като ограничено вещно право, може да защитава правото си на собственост от всяко неоснователно действие, което го ограничава или смущава или е свързано с други посегателства върху имота. Със засягане на правото на ползване обикновено се засяга и правото на собственост, тъй като то е едно от правомощията на собственика. Твърдението, че премахването на извършеното вследствие на С. ще зависи от волята на трето лице – административен орган, тъй като ще се изисква разрешение за строеж, е прието за ирелевантно за правилността на постановеното от първоинстанционния съд решение. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали може да се приеме, че извършените СМР в процесната сграда са без надлежно разрешение за строеж, без да бъде установен по безспорен начин по делото точният момент на тяхното извършване и на предишното състояние на сградата и на нормативната уредба, действала по време на тяхното извършване. Изводите на въззивния съд за предпоставките, при които предявеният по реда на чл.109 ЗС иск може да бъде уважен, съответстват на трайно установената практика на ВКС, според която е необходимо установяване на въздействието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника (решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г., II г.о. на ВКС). Налице е основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл.109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като соченото от касатора решение №23 от 14.02.2013г. по гр.д.№564/2012г. на II г.о. на ВКС, макар да съдържа принципна констатация, че диспозитивът на съдебното решение не може да бъде бланкетен и да съдържа препратка към доказателствата по делото или към друг съдебен или писмен акт, без да възпроизвежда съответните данни, е постановено в делбено производство и касае хипотеза, различна от настоящата. Въпросът е уточнен от настоящия състав с оглед особеностите на настоящия правен спор и обобщава поставения от касатора по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК втори въпрос и поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК шести въпрос. С оглед обстоятелството, че в диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решение, потвърдено с обжалваното, не е посочено състоянието, в което следва да бъде възстановена процесната сграда, касационното обжалване следва да бъде допуснато по така поставения въпрос, вкл. с цел извършване на преценка дали подобен диспозитив съответства на установеното в практиката на ВКС изискване защитата на правото на собственост по реда на чл.109 ЗС да съответства на тежестта на нарушението и да преодолява именно неговите негативни въздействия върху вещта. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение