Определение № 19 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба с вх. № 7418 / 03.09.2018 г. (по описа на Хасковски окръжен съд) на Х. С. Х., С. Ф. Х., М. Х. Х. и Е. Ф. Х. срещу въззивно решение № 213 от 12.06.2018 г. и въззивно решение № 290 от 16.07.2018 г. по възз. гр. д. № 226 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с първото от които е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на поземлен имот, а с второто е оставено без уважение искане по чл.250 ГПКза допълване на първото. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ, бр. 8 от 2017 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по производства за разпределение на ползването на съсобствен имот по чл.32,ал.2 от Закона за собствеността. Касационната жалба (както и исковата молба) е подадена при действието на разпоредбата. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. С оглед изхода от това производство, жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са доказали да са направили такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът