Определение № 105 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. Л., Г. Г. Л. и Л. Г. Л., тримата действащи чрез адв. Д. М. от АК – Перник, срещу разпореждане № 999/14.11.2022 г. по гр.д. № 437/2022 г. на Пернишкия окръжен съд. С него касационната жалба на страните срещу въззивно решение № 293/05.10.202 г., постановено по гр.д. № 437/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, е върната, като подадена против въззивен съдебен акт, който е влязъл в сила. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Смятат, че въззивното решение не е окончателно и, поради това, не е влязло в сила. Предмет на същото е отрицателен установителен иск за сумата от 5111,43 лв., за която се твърди, че ищците, като наследници на Г. Л. Г., не дължат на „Топлофикация – Перник“ АД, както и лихви за забава и разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение. Смятат, че горната сума е именно цената на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, която разпоредба е приложима и към отрицателните установителни искове, както е разяснено в ТР 2/2004 на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна не изразява становище. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове, като всеки от ищците, предвид твърдяното материално правоприемство от наследодателя, търси за себе си установяване, че не дължи по 1/3 ид.ч. от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Това ясно е указано в съдебното решение, като съдът изрично е указал в него, че то е окончателно. Въпреки това, ищците са подали касационна жалба, която е върната с обжалваното разпореждане. То е правилно. Цитираната от жалбоподателите разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тълкувателния акт, в случая не са нарушени. Следва да се съобрази обаче разпоредбата на чл. 210 ГПК, от която следва, че родовата и функционалната подсъдност на всеки един обективно и субективно съединен иск се преценява поотделно, освен ако няма друго предвидено в закон. Така е процедирал и съдията-докладчик по въззивното дело. С въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по спор относно задължение, възникнало спрямо наследодателя на К. Г. Л., Г. Г. Л. и Л. Г. Л.. Всеки от тях е отговорен до размера на своя дял (безспорно в случая 1/3) и в исковия процес защитава именно своето материално право. Защитата на чужди права, независимо от родствената връзка, е и недопустимо, освен ако не е изрично предвидено в закон – чл. 26, ал. 2 ГПК. По всеки един от субективно и обективно съединените искове, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно. Всеки един от субективно и обективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова и функционална подсъдност, което включва и евентуалната възможност за касационно обжалване. Недопустимо е по тези въпроси да се извършва преценка на базата на сбора от цената на всички искове, предявени за съвместно разглеждане, като дори и държавната такса не се изчислява от техния сбор. Редът, по който са въведени за разглеждане субективно и обективно съединените искове, след развито заповедно производство, не променя характеристиката на спорните вземания – самостоятелни искове, които се индивидуализират с насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК за всички видове дела по оценяеми, граждански искове, независимо от вида на исковата защита, щом са с обжалваем интерес до 5000 лв. и няма нещо друго изрично предвидено от законодателя, а случаят не е такъв. Предявени са три обективно съединени искове за дължима главница, натрупана лихва и разноски в заповедното производство. По отношение на всяка от горните три суми, всеки от ищците е предявил в защита правата си до 1/3, съответно от 5111,43 лв., 1942,17 лв. и 266,07 лв., т.е. цената на предявените от всеки от ищците искове, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е, както следва – 1703,81 лв., 647,39 лв. и 88,80 лв. Те са оценяеми, делото е гражданско и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол и е окончателно. С подадената касационна жалба не е настъпил присъщия суспензивен и деволутивен ефект спрямо влязлото в сила въззивно решение и не се поддържа във висящност производството по материалноправния спор. В заключение, правилно администриращият съдия е определил касационната жалба като недопустима и при точно приложение на процесуалния закон, е върнал същата. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение