Определение № 50730 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 86/17.11.2021 г. по гр.д. № 300/21 г., с което Окръжен съд – Видин, потвърждавайки решение № 165/29.04.2021 г. по гр.д. № 1725/2020 г. на Районен съд – Видин, е признал за установено по иска на Г. Ц. К. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че поради изтекла погасителна давност не съществува правото на принудително изпълнение по вземанията за лихвоносна главница с разноски с източник договор за банков кредит от 30.06.2005 г. по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 922/2011 г. от Районен съд – Видин в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. К. (основния длъжник). Решението се обжалва от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато изпълнителното основание, с което е снабден кредиторът, е заповед за незабавно изпълнение (заповед по чл. 417 ГПК), какви са законовите възможности длъжникът да оспори вземането поради погасителна давност, а при предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е длъжникът да го основе, а съдът да го уважи поради факти, настъпили до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Твърди, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, доколкото искът, предвиден в чл. 439 ГПК, е уважен по съображения за погасителна давност, основани на въведени в исковата молба и установени с решението факти, настъпили преди да влезе в сила заповедта за незабавно изпълнение. От ответника по касация Г. К. не е постъпил отговор на касационната жалба. Настоящият състав я намира с допустим предмет (делото е гражданско, а цената на иска е над 5 000 лв.); от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът по уважения иск; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и са налице всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображения: С обжалваното решение е уважен отрицателният установителен иск, с който ищецът Г. К. е оспорил правото на принудително изпълнение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД за вземането за лихвоносна главница с разноски, издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор по заповедта, прехвърлил вземането си на ответника, поради изтекла погасителна давност. Въпреки че страните не спорят, а по делото е установено, че заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила на 17.02.2017 г. като последица от неподадено в срок възражение, искът е уважен със съображения от значение за приложения институт на погасителната давност, основани на въведени в исковата молба твърдения за факти, настъпили след издадената заповед и преди влизането й в сила. Следователно повдигнатите въпроси обуславят решението, а са налице и сочените предпоставки (общата и допълнителните) по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът