Определение № 851 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Върховен касационен съд срещу решение № 2753 от 4.05.20г.по в.гр.дело № 8795/19г.на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 106020 от 2.05.19г.по гр.дело № 76474/17г.на Софийски районен съд, като е отхвърлен искът,предявен от същата страна против Л. Г. Г., за прогласяване недействителност на трудовия му договор с Прокуратурата на РБългария, възникнал въз основа на заповед № 238/27.03.1986г.на Главния прокурор на НРБ, на основание чл.74 вр.чл.21 КТ /1951г./ и ВКС е осъден да му заплати на основание чл.225 ЗСВ сумата 40 738.50 лв, представляваща еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност,ведно със законната лихва,считано от 7.08.17г.до окончателното изплащане,както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 9162.04 лв лихва за забава върху обезщетението за периода от 22.05.15г.до 7.08.17г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните въпроси: 1.Задължен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните; 2.Добросъвестен ли е по смисъла на чл.20 вр.с чл.74 от Кодекса на труда от 1951г.работникът или служителят при сключването на втори трудов договор без съгласието на работодателя, независимо от обстоятелството,че работникът или служителят е полагал труд и по двете правоотношения; 3.Кой е приложимият нормативен акт при предявен иск за прогласяване недействителност на второ трудово правоотношение, възникнало в условията на външно съвместителство, когато отделните трудови правоотношения се уреждат от различни специални закони; 4.Следва ли да се приеме за релевантен Закона за висшето образование /обн.ДВ,бр.12/58г.,отм.30.12.95г.отм./ по предявен инцидентен установителен иск насочен срещу второ трудово правоотношение на служител, което попада в обхвата на Закона за прокуратурата /отм./,когато първоначалният трудов договор е за заемана академична длъжност във ВУЗ; 5.Може ли да се приеме за недобросъвестно сключването на втори трудов договор поради противоречието му със закона съгласно чл.74 ал.1 КТ от 1951г.,когато работникът или служителят се е съгласил да изпълнява длъжността „заместник- районен прокурор“ в СРП, докато е изпълнявал длъжността „асистент“ в СУ,без да е предвидена такава възможност в действалия към онзи момент Закон за висшето образование; 6.Разпоредбата на чл.21а от Закона за прокуратурата /отм./ дерогира ли изискването за получаване на съгласие на работодателя по основното правоотношение за работа по външно съвместителство, установено в чл.74 КТ от 1951г.,съответно чл.27 от Наредбата за трудовото възнаграждение при престои, заместване, съвместителство и др.,както и изискването на чл.16 ал.1 и 2 от Закона за висшето образование /отм./за съгласие на ректора за участието на преподавателите във ВУЗ във важни обществени задачи,включително процесуално представителство и правни консултации; 7.Съответства ли стажът,придобит от ищеца съгласно трудовото правоотношение, възникнало по силата на заповед № 238/27.03.1986г.на Главния прокурор на НРБ на магистратския стаж,който е обуславящ за получаване на квалификацията по чл.225 ЗСВ; 8.Допустимо ли е установяването на трудов и осигурителен стаж, в случая магистратски стаж да се доказва със свидетелски показания, когато в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се съдържат императивни разпоредби за провеждането на такова производство.Касаторът поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В писмен отговор по чл.287 ГПК Л. Г. чрез адв.К. Ч. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че съгласно заповед № 238/27.03.1986г.на Главния прокурор на НРБ между ищеца Л. Г. и Прокуратурата на НРБ е възникнало трудово правоотношение, по което ищецът изпълнявал длъжността „заместник районен прокурор“,считано от 1.04.86г. в Софийска районна прокуратура,а след нейното райониране – в Б. районна прокуратура и в Люлинска районна прокуратура, а впоследствие – във Втора и в Трета районни прокуратури.Съгласно заповедта от 27.03.86г.ищецът е работил на пълно работно време през периода 1.04.1986г.до 3.02.89г.,когато е подписан трудов договор № 272, с месторабота Трета Районна прокуратура, при непълно работно време – ј от законоустановеното работно време.За процесния период ищецът е работил по трудов договор първоначално на длъжност „асистент“, считано от 13.06.1984г.,а от 31.05.1988г. до 28.01.92г. – на длъжност „старши асистент“ в ЮФ на СУ.С указ № 353/16.11.2007г.на Президента на РБ е назначен на длъжността „Председател на ВКС“,като е встъпил на длъжност на 21.11.2007г.,от която е освободен на 21.11.2014г. и за това време от 7 години има стаж като магистрат в органите на съдебната власт. Ответникът е предявил инцидентни установителни искове за обявяване недействителност на правоотношенията,възникнали въз основа на заповед № 238/27.03.1986г. и на трудов договор № 172/3.02.1989г.,тъй като са в нарушение на чл.74 КТ от 1951г, според който работа по съвместителство в две или повече предприятия, учреждения или организации се допуска само при наличие на писмено разрешение на заинтересованите предприятия,учреждения или организации. Предмет на разглеждане пред въззивния съд е бил въпроса за действителността на правоотношението, възникнало от заповед № 238/27.03.1986г.между ищеца и Прокуратурата на НРБ, тъй като в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване на трудов договор № 172/3.02.89г.първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел,че правоотношението, възникнало въз основа на заповед № 238/27.03.1986г.на Главния прокурор на НРБ не е недействително, като се е обосновал, че релевантен за спорния въпрос за съвместяване на дейности е Закона за прокуратурата/отм./,а не действащия към онзи момент Закон за висшето образование, тъй като оспореното правоотношение е за изпълнение на длъжността прокурор, а не за длъжността асистент в СУ.Съгласно нормите на специалния ЗП /отм./ -- чл.21а т.3, които имат предимство пред тези на общия закон КТ от 1951г.,изрично се допуска възможността да се осъществява преподавателска дейност с длъжността прокурор, без да се поставят други изисквания за изпълнението на длъжността по съвместителство.Изложени са и съображения,че дори и да се приеме обратната теза, ответникът не е доказал,че момента на възникване на оспореното правотношение за длъжността заместник- районен прокурор служителят е действал недобросъвестно.Последиците на недействителността, уредени в чл.21 от КТ от 1951г.,идентични с тези,уредени в действащата норма на чл.75 КТ,се проявяват само занапред – от момента на обявяване на договора за недействителен, а ако служителят е действал добросъвестно, отношенията между страните по договора се уреждат като при действителен договор. След като въззивният съд е приел, че оспореното правоотношение, възникнало от заповед № 238/27.03.86г., е действително, е стигнал до извода,че за времето,през което ищецът е работил по това правоотношение той има право на обезщетения и то следва да се зачете за трудов стаж - 3 години,10 месеца и 5 дни.Това време, сумирано с времето на длъжността „Председател на ВКС на РБ“ – точно 7 години, е над 10 години, изискуеми според нормата на чл.225 ал.1 ЗСВ да възникне правото му да получи еднократно парично обезщетение на толкова брутни месечни възнаграждения,колкото прослужени години има в органите на съдебната власт. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по релевантния за изхода на спора въпрос, уточнен от съдебния състав съгласно правомощията му по т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ВКС,ОСГТК: Съответства ли стажът, придобит от служителя като заместник районен прокурор, по трудово правоотношение, възникнало по силата на заповед на Главния прокурор на НРБ, като за същия период от време е изпълнявал по основното си трудово правоотношение преподавателска длъжност във висше учебно заведение, на магистратски стаж, който е обуславящ за получаване на гратификацията по чл.225 ЗСВ, като счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 82 от 22.10.20г.по гр.дело № 2693/19г.на Четвърто г.о. на ВКС. По останалите поставени в изложението въпроси касационният съд ще се произнесе при разглеждане на спора по същество. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.