Определение № 4352 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Автомагистрали“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. касационна жалба против въззивно решение № 5751 от 24.10.2024г. по в.гр.д.№ 4641/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1970 от 5.02.2024г., поправено с решение № 3646 от 29.02.2024г. по гр.д. № 56013/2023г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ и е признато за незаконно уволнението на Й. И. Д., извършено със заповед № 104 от 8.09.2023г. на изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД и тя е отменена, ищцата е възстановена на длъжността „Главен експерт процедури, обществени поръчки и контрол на договора“, Дирекция „Правно осигуряване и процедури“ и е присъдено обезщетение от 16 128лв. за оставане без работа за периода 8.09.2023г. – 8.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2023г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е преценил извършеното, на основание чл.328, ал.1 т.2, изр.2 КТ, уволнение за незаконосъобразно поради неизпълнение на законоустановената процедура за закрила по чл.333, ал.1, т.3 и т. 3 и ал.2 КТ, пред вид обстоятелството, че съгласно Експертно решение н ТЕЛК № 0542/104 от 9.08.2021г. ищцата е с определена 60% ТНР, с диагноза „Лезия, излизаща извън границите на една или повече локализации на млечната жлеза“, при общо заболяване „Са на лява млечна жлеза – мултифокален. Секторална резекция на 17.10.2017г.“ Липсата на взето предварително становище на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за предстоящото уволнение, при положение че към датата на уволнението ищцата е страдала от заболяване, попадащо в изчерпателния списък по чл.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, съдът е преценил като достатъчно основание за незаконосъобразност, защото по делото няма данни работодателят да е изискал от служителя сведения във връзка с приложението на посочената норма. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава както на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Кой е релевантнтия момент за преценка спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ? 2. От значение ли е обстоятелството, че решението на ТЕЛК е представено след връчване на заповедта за уволнение?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи на страните, включително и за злоупотреба с право по чл.8 КТ? и 4. Какви са задълженията на въззивния съд относно доказателствата, доводите и възраженията на страните и следва ли да изложи собствени мотиви? Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил направеното от ищеца възражение за злоупотреба с право от страна на работодателя и не му е указал, че носи доказателствената тежест за установяването му. Не сочи конкретна задължителна съдебна практика, на която въззивния акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по нито един от поставените въпроси, защото за тях не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост, доколкото всички са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.333 КТ. Съгласно същата /вж.напр.решения по гр.д.№ 519/2012г.на ІV г.о. и посочените в него, гр.д.№ 1879/21г. на ІІІ г.о./, моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява - спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ и надлежно ли е упражнено от работодателя правото му да уволни съответния служител, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Работодателят може да упражни законно правото си на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ само, ако разполага с предварително разрешение, издадено от Инспекцията по труда. Закрилата се прилага само за изчерпателно посочените в закона основания и разрешението по чл. 333 КТ трябва да се отнася за това основание за уволнение, на което работникът или служителят ще бъде уволнен. Следва да се посочи и че закрилата се прилага само по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители. Във връзка с вторият поставен от касатора въпрос, следва да се има пред вид, че когато реши да прекратява трудовото правоотношение със съответен работник или служител, работодателят има задължението да изиска от този работник или служител информация дали страда от заболяване, посочено в Наредба № 5/87. За да се изключи закрилата, работодателят следва да установи, че работникът или служителят е укрил изисканата му информация. В конкретния случай – е прието за установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска от уволнения служител информация дали страда от заболяване, посочено в Наредба № 5/87. Нещо повече, служителят изрично го е уведомил като му е представил Експертно решение на ТЕЛК № 0542/104 от 9.08.2021г., с което разполага и въпреки че се е запознал със същото, работодателя е прекратил трудовото правоотношение. Предварителната закрила е с обективен характер и неспазването на установената процедура при установено заболяване по Наредба № 5/87г. винаги има за последица незаконосъобразност на уволнението. Отговорът на поставените от касатора въпроси с № 3 и № 4 следва да е, че въззивният съд има задължение да се произнесе по спора съобразно ангажираните по делото доказателства, след обсъждане на изложените от страните доводи и възражения и в случая това е направено. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че касаторът, който е ответник по спора не може да релевира възражение на ищцата /каквото е това по чл.8 КТ и относно направеното разпределение на доказателствената тежест/, защото не засяга негови права, а и когато уволнението е незаконосъобразно на формално основание, съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение