Определение № 2429 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С. против решение № 469/13.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 718/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.34 ОУДПЕЕ, като неоснователен. Съдът е приел, че съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. За валидно възникване на договорна връзка потребителят следва да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с изискуемите от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД документи- чл.17 от ОУ. Същият е задължен и да съобщава на доставчика в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от Общи условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя електрическа енергия. Проието е за установено, че потребител на ел. енергия за процесния недвижим имот е бил бащата на Б. С.- Г. С., поч. на 12.08.2008 г. и оставил за свои законни наследници децата си- В. Г., С. С., Г. С. и Б. С.. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство същите са придобили качеството на страна по договора за продажба на ел. енергия като за тях е възникнало задължението да уведомят жалбоподателя за настъпилата промяна в собствеността. Прието е, че това тяхно качество обаче е прекратено с извършените разпоредителни сделки, в резултат на които Б. С. е придобил собствеността на електроснабдения недвижим имот, а сестра му С. С.- на съседния недвижим имот. Прието е, че фактът на придобиване на собствеността върху имота не е достатъчно условие за възникване на договорна връзка с доставчика, тъй като за да придобие качеството на потребител по договор за доставка на ел. енергия, същият е следвало съобразно изискването на чл.12 и чл.17 от ОУ да уведоми доставчика и да подаде съответното заявление за прехвърляне на партидата на имота. Посочено е, че няма доводи и доказателства същият да е предприел съответните действия от момента на придобиване на собствеността до 20.03.2023 г.. Прието е за установено е по делото, че заявление по правилата на чл.17 от ОУ е подала С. С.- на 11.02.2019 г., която от този момент е придобила качеството на потребител по смисъла на закона и на ОУ на доставчика. Към заявлението С. е приложила документи, удостоверяващи правата й върху имота, вкл. и удостоверение за наследници на Г. С.. По нейно искане и в съответствие с чл.22, т.3 от ОУ е било прекъснато електроснабдяването на процесния недвижим имот. Прието е, че за процесният период между страните не е съществувало валидно договорно правоотношение, породено от договор за доставка на ел. енергия. Липсата на договорна връзка между страните е факт, който обуславя неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължение под формата на неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД, респ. на основание чл.34 от ОУ на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя. Посочено е също така, че предприетите от жалбоподателя действия по преустановяване на доставката на ел. енергия в имота на ответника по жалбата не са неправомерни. Същите са предприети по искане на лице, имащо качеството на потребител, с който са били в договорна връзка. Обстоятелството, че С. С. не е притежавала право на собственост върху имота на Б. С. е ирелеватно, тъй като страна по договора може да бъде и ползвател- както лице, което има учредено право на ползване, така и лице, което фактически ползва имота на правно основание. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Сочи се правен въпрос, необходим ли е изричен писмен договор и формално прехвърляне на клиентска партида, за да е налице облигационна връзка no дoгoвopa за продажба на ел. енергия за битови нужди за да възникне oблигaциoннo правоотношение между доставчика на електрическа енергия и собственик/наследник на имот, кoгaтo електроенергията реално се доставя и потребява в този имoт, зa кoйтo вече е налице открита абонатна партида. По този въпрос се сочи противоречие с възприетото от ВКС с Решение № 169/17.12.2020 г.по гр. дело № 340/2020г, ВКС, трето гр.о - където е прието, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване ca подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди,/чл. 92, чл. 94а ,във вр. чл. 97 an. 1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. B това cи качество, те са страна no продажбеното правоотношение с предприятието -краен снабдител. Писмената форма не е условие за действителност на договора. Принципните разяснения в TP № 2/17.05.2018 г. no тълк. д. № 2/2017 г. OCГK на BKC касателно правоотношението no доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени no сходен начин, в същия закон. Въззивния съд е приел, че фактът на придобиване на собствеността върху имота не е достатъчно условие за възникване на договорна връзка с доставчика, тъй като за да придобие качеството на потребител по договор за доставка на ел. Енергия е следвало да се уведоми доставчика за промяната в собствеността, като касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 149,40 евро. Водим от горното, състав на ВКС