Определение № 254 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1850/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Разградски окръжен съд решение №137/07.03.2014 год. по гр.д.№ 249/2013год.,с което е потвърдено решение № 145 /30.05.2013 год.,постановено по гр.д.№ 1800 / 2012 год. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството против Н. П. Й. и Ю. Г. Й. субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 238 ЗЗД, както и предявените в евентуалност пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сума в размер на 5 650 лева - сума, твърдяна от ищеца като дължима за осъществени в наетия от ответниците недвижим имот разходи за подобрения, евентуално в обезщетение за неоснователното им обогатяване до същия размер в резултат на извършените подобрения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.283 ГПК, но е недопустима, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Въззивното решение e постановено по искове с предмет търговски спор и с цена на всеки от тях - главен и евентуален - под 10 000 лева ,предвид което не съставлява съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Търговският характер на делото произтича от качеството „търговец „ на ищеца и настоящ касатор - наемател по сключената сделка, както и от обслужващия търговската му дейност характер на същата, независимо от първоначалното предназначение на наетото помещение на „гараж„ / стопанисван ,вкл. преустроен от наемателя като „магазин”, съгласно безпротиворечивите по този въпрос изявления на всяка от страните по спора /. С предявените в обективно евентуално съединение искове се претендира по същество едно и също вземане,но на различно правно основание - чл.238 ЗЗД респ. чл.59 ЗЗД, бидейки по всеки от исковете последица на сключването на търговската сделка. Трайна е практиката на Върховен съдебен съд, че извъндоговорния характер на претенцията по чл.59 ЗЗД не изключва търговски характер на делото, съставлявайки търговски спор по смисъла на чл. 365 т.1 ГПК. С оглед преждепосоченото, на основание чл.286 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 т.1 от ТЗ, предвид характеристиката на правоотношението – предмет на спора, възникнало от сключената между страните сделка, делото се явява търговско, а цената на исковете с правни основания чл. 238 ЗЗД и чл.59 ЗЗД обуславя недопустимост на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение