Определение № 5278 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 13748/22.07.2025 г., подадена от К. Й. К., в която се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 3380/27.06.2025 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран отговор от ответника по касационната жалба Е. С. Т., в който се излагат съображения за липса на основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 3380/27.06.2025 г. по гр. д. № 3579/2024 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2714/08.05.2024 г. по гр. д. № 7156/2023 г. на Софийски градски съд и К. К. е осъден да заплати на ответника по касация Е. Т. 3000 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК. В подадената молба се твърди, че заплатеният от ответника по касация адвокатски хонорар се явява прекомерен, като не е съобразен материалният интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършената работа. Сочи се, че съобразно Наредба №1/2004 г. адвокатският хонорар в случаите на изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство, какъвто е случаят, се определя на 877 лева. Направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна е своевременно. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им с подадения отговор на касационната жалба, преписи от които не се връчват на касатора, а производството пред касационната инстанция е приключило с постановеното по настоящото дело определение № 3380/27.06.2025 г. по чл. 288 ГПК, с което обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Съгласно практиката на ВКС, когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания и неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на заплатеното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е длъжен да откаже приложението на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения в нарушение на забраната на чл. 101, §1 ДФЕС. Съобразно чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 /ред. ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г., действаща към момента на подаване на отговора на касационната жалба/, възнаграждението за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1200 лева. Настоящото дело е образувано по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 8690 лева, представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен имот за периода 19.05.2019 г. – 18.05.2022 г. Процесуалните действия на процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Съгласно договора за процесуално представителство, ответникът по касация е възложил на адвокат Г. Г. да изготви и подаде отговор на касационната жалба, както и да осъществява процесуално представителство пред касационната инстанция. С оглед постановеното определение по чл. 288 ГПК делото не е разглеждано в открито съдебно заседание. Като взе предвид фазата на касационното производство, подадения отговор по чл. 287 ГПК с обосновка за липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба, фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита, съдът намира, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 1500 лева. Подадената от К. К. молба се явява основателна, поради което постановеното в настоящото производство определение следва да бъде изменено в частта му за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.