Определение № 624 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 584/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 1232/5.ІІІ.2020 г.), означена още и като „Частна“, на едноличния търговец Д. Г. Д. от [населено място], обл. Р., действащ с фирмата „ПОЛИМЕРСНАБ-Д. Д.“, подадена против решение № 50 на Великотърновския апелативен съд от 13.ІІ.2020 г., постановено по т. д. ( н. ) № 440/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 188/4.Х.2019 г. на Русенския ОС по т. д. № 195/2019 г.: за отхвърлянето на молба на този ЕТ с правно основание по чл. 626, ал. 2, предл. 1-во ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, която той първоначално - „под страх от наказателна отговорност по чл. 227 б НК“ - бил подал в прокуратурата, поддържайки там, че е изпаднал н неплатежоспособност още „през 2008 г.“.

Оплакванията на ЕТ касатор с ЕИК[ЕИК] са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му не само в нарушение на материалния закон, но и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Д. претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Инвокират се доводи, че с влязла в сила на 13.ХІІ.2016 г. присъда му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява, представлява и участва в търговски дружества и еднолични търговци “ за срок от три години, т.е. неговата търговска дееспособност била ограничена и затова в ТР нямало обявени негови годишни финансови отчети през последните три години, а - от друга страна, по делото било безспорно установено, че предприятието му „има задължения към НАП, които не обслужва“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата си Д. Г. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба, означена като „Частна“, изтъквайки, че - с оглед необходимостта от „попълване на празноти в правото“ - следвало ВКС да даде отговор на следните три правни въпроса „от решаващо значение за изхода на спора“:

1./ „Когато физическото лице едноличен собственик на ЕТ и управител на ЕТ е с присъда /“Лишаване от право“ на управлява, представлява и участва в търговски дружества и еднолични търговци за срок от три години“/, т.е. с ограничена дееспособност от присъдата, може ли да е страна по исково производство за несъстоятелност?“;

2./ „Когато физическо лице е с такава присъда и затова е сезирало прокуратурата поради ограничената му от присъдата дееспособност, а прокуратурата е сезирала съда, кой е страна по делото за несъстоятелност?“;

3./ „Можели да съществува в правния свет предприятие на ЕТ за физическо лице с такава присъда, като се има предвид изискването на чл. 56 от ТЗ за дееспособност, която очевидно е ограничена от присъдата и, ако не може, кой е бил длъжен да сезира съда или търговския регистър за заличаването на това предприятие и в какъв срок?“

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на едноличния търговец Д. Г. Д. от [населено място], обл. Р., ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

1. По твърдението на ЕТ касатор за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:

Това твърдение е базирано върху доводите, че като лишен от правото да е едноличен търговец с влязла в сила присъда на наказателния съд, Д. не бил легитимиран да е страна по делото за несъстоятелност, като ограничено дееспособен, нито да дава отчети, да прави каквито и да е плащания по влезлия в сила ревизионен акт, нито пък има правно основание да се счита, че имуществото на физическо лице, лишено от право да упражнява търговска дейност, е елемент от търговското предприятие на ЕТ.

В процесния случай не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение за отхвърляне молбата на длъжник със спорно търговско качество /на ЕТ/ да е процесуално недопустим съдебен акт. По такава молба съдът по чл. 613 ТЗ не дължи безусловно положително произнасяне, а – по аргумент за по силното основание ( per argumentum a fortiori ), щом като с разпоредбата на чл. 611 ТЗ изрично се предвижда възможност за откриване на производство по несъстоятелност за починал или за заличен от регистъра ЕТ, Д. Г. Д. от [населено място] е бил надлежно легитимиран като страна в производството, образувано по неговата молба с правно основание по чл. 626, ал. 2, предл. 1-во ТЗ /във вр. чл. 625, пр. 1-во ТЗ/ - независимо от първоначалното й подаване в прокуратурата „под страх от наказателна отговорност“ по чл. 227 б НК. Изрично последният текст предвижда задължение за всеки, изпаднал в неплатежоспособност търговец /вкл. ЕТ- бел. на ВКС/, в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това не другаде, а „пред съда“, Същевременно ноторно е, че основополагащ принцип на правния ред, е, този, според който: „Незнанието на правото не извинява никого“.

2. Относно липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:

За да потвърди решението на първостепенния съд по чл. 613 ТЗ за отхвърляне на молбата на настоящия касатор с правно основание по чл. 626, ал. 2, предл. 1-во ТЗ /във вр. чл. 625, предл. 1-во ТЗ/, въззивната инстанция е споделила решаващия му правен извод за пълната недоказаност на искането, доколкото и след дадените му надлежни указания, ЕТ настоящ касатор не е представил към молбата си до прокуратурата / ред по чл. 62, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро ГПК / нито едно от изискуемите по чл. 628, ал. 1, т.т. 1-4 и ал. 3 ТЗ приложения.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай обаче, вместо въпроси, по които Великотърновският апелативен съд да се е произнесъл и те да са релевантни за изхода на делото, ЕТ настоящ касатор е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3 ТЗ към жалбата три т.нар. „въпроси от решаващо значение за изхода на спора“, по които ВКС трябвало да се произнесе: с оглед „необходимостта от попълване на празноти в правото“. Следователно не се твърди от страна на Д. който е да е от трите, формулирани от него правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3ГПК, да е бил предмет на произнасяне с атакуваното въззивно решение. Ето защо нито един от тях не би могъл да има качеството на такъв „от решаващо значение за изхода на спора“. Напротив,въпросите са с изцяло хипотетичен характер /и точно поради това касаторът апелира по тях да се произнесе ВКС/. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е половинчато релевираната предпоставка по т. 3 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение