Определение № 529 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2717/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Я. и С. Л. Я., представлявани от адв. Г. А., срещу решение № 176 от 12.07.2019г. по в.т.д. № 344/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 190 от 05.03.2019г. по т.д.№ 963/2018г. на Варненски окръжен съд, ТО, IV състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторите, в качеството им на наследници, приели по опис наследството на кредитополучателя Л. Т. Я., са осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД припадащата им се по ½ идеална част от сумата 23 000 швейцарски франка, представляваща част от сумата 45 148,58 швейцарски франка, общо дължима главница по договор за потребителски кредит № HL32803/30.01.2008г., както и разноски в размер на 4333,45 лева.

Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат за неправилен извода, че е налице отправена покана за изпълнение до тях като наследници, твърдейки, че съдържанието на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД от 24.07.2015г. не може да се приравни на отправена покана по чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД до наследниците за изпълнение на задължението по договора за кредит, сключен от наследодателя им. Сочат, че тъй като не са страна по договора за кредит, е следвало да им бъдат предоставени договор за кредитна линия с ипотека и анекси към него както за размера на дълга по кредита към датата на откриване на наследството, така и към датата на изтичане срока на договора, каквито доказателства не са представени от ищеца. Излагат съображения, че съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД няма как да инкорпорира покана до наследниците на основание чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, тъй като изхожда от цедента, който вече няма качеството на кредитор. Считат за неправилен и извода на въззивния съд за неоснователност на възражението им за погасяване по давност на вземанията на банката. Твърдят, че договорът е станал предсрочно изискуем на 13.10.2011г. и искът е предявен извън погасителната давност, което не изключва факта, че все още не са поставени в забава. Поддържат, че с давността се изсрочва не само вземането по кредитния договор, но и правото кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните правни въпроси:

1. Може ли да се приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата на основание чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД наследниците изпадат в забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит и същият е преминал надлежно в статут на предсрочна изискуемост, при положение че в поканата не е уточнена стойността на погасителните вноски, не е посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита?

2. Причина ли е смъртта на кредитополучателя, кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем?

Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с решение № 63 от 29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Възможно ли е в съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД да се инкорпорира покана до наследниците на основание чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД? Ако е възможно, наследниците изпадат ли в забава след изтичане на 7 дни от поканата на основание чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, при положение че в поканата не е уточнена стойността на погасителните вноски, не е посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита?

4. Задължението за обявяването на кредита в предсрочно изискуем и обявяването на длъжника съгласно т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС единствено и само касае заповедното производство или и осъдителните искове по чл.124, ал.2 ГПК?

5. С искова давност изсрочва ли се не само вземането по кредитния договор, но и правото да бъде обявен за предсрочно изискуем?

Касаторите поддържат, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Юробанк България” АД, оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с посоченото решение на ВКС, а в съответствие с него; вторият въпрос е формулиран некоректно и няма връзка с мотивите на въззивния съд; въпросите, по отношение на които се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не отговарят на изискването на тази разпоредба. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанцинния съд, като е изложил и самостоятелни мотиви за неоснователност на оплакването, че ответниците като наследници на починалия кредитополучател не са изпаднали в забава поради липса на отправена до тях покана, изискуема съгласно чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, респ. не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита спрямо тях, и на оплакването, че вземането е погасено по давност. Приел е, че ответниците са били уведомени за договора за прехвърляне на вземания между „БРС” АД и „Юробанк” АД с уведомления – нотариални покани, връчени им на 24.07.2015г., като с тях са поканени да изплащат дълга по кредита на новия кредитор „Юробанк България” АД на месечни вноски на съответния падеж. Приел е още, че поради трайно просрочие на дължимите вноски по договора за потребителски кредит кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с уведомления – нотариални покани, връчени на ответниците. По тези съображения е достигнал до извод, че е налице отправена покана до наследниците за изпълнение на задължението, същите са изпаднали в забава след изтичане на 7 дни от поканата на основание чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД и е настъпила предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на уведомленията за това.

Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението за погасяване по давност на вземанията поради настъпила още на 13.10.2011г. предсрочна изискуемост на кредита, като е изложил съображения, че при уговорка в договора за автоматична предсрочна изискуемост отново е нужно обявяването му за такъв на длъжника съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и при предявен осъдителен иск, а към 13.10.2011г. кредитополучателят вече е бил починал и обективно не е могло кредитът да му бъде обявен за предсрочно изискуем. Приел е още, че давността не засяга правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките за това за оставащите непогасени по давност задължения, а засяга само покритите с петгодишна давност такива, които в случая първоинстанционният съд е съобразил и изключил от общото задължение по кредита с решението си. Посочил е, че за непадежиралите месечни вноски тече давност по чл.110 ЗЗД не от датата на предполагаемата автоматична предсрочна изискуемост, а от датата на падежа на всяка от тях.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият и втората част от третия от поставените от касаторите въпроси се отнасят до преценката дали е изпълнено изискването на чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД с оглед съдържанието на изпратените до тях покани. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от обсъждане и преценка на съдържанието на представените по делото съобщения до касаторите в качеството им на наследници на кредитополучателя, ценени от въззивния съд като покани по смисъла на чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, и произнасяне по правилността на изводите на въззивния съд в тази връзка, което касационната инстанция не може да направи в производството по чл.288 ГПК. Третият въпрос в първата му част е поставен във връзка с твърденията на касаторите, че съобщенията по чл.99, ал.3 ЗЗД изхождат от цедента, което не съответства на данните по делото, доколкото в случая същите изхождат от цедента и цесионера, както и във връзка с твърденията на касаторите относно съдържанието на тези документи, явяващо се фактически въпрос, по който касационната инстанция не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационните жалби. Поради това настоящият състав намира, че първи и трети въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Формулираният от касаторите втори въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, тъй като в решението липсват мотиви, че смъртта на кредитополучателя е причина кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Четвъртият въпрос е обсъждан от въззивния съд и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице сочената допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение № 135 от 21.09.2017г. по т.д. № 565/2016г. на ВКС, ТК, I т.о./, предсрочната изискуемост е институт на материалното, а не на процесуалното право, поради което даденото принципно разрешение в решаващите мотиви на т.18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 201 Зг. на ОСГТК на ВКС намира приложение при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит, независимо дали кредиторът осъществява защита на правата си по реда на заповедното производство, което при възражение се съпътства с установителен иск по реда на чл.422 ГПК, или защитата е чрез предявяване на осъдителен иск срещу длъжника по договор за кредит. Съгласно цитираното тълкувателно решение обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, и има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основание за допускане на касационен контрол по поставения въпрос.

Петият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това няма обуславящ решаващите му изводи характер. Възражението за погасяване по давност на вземането е счетено за неоснователно поради липсата на настъпила на 13.10.2011г. предсрочна изискуемост, противно на довода на касаторите, и наличието на неизплатени и непогасени по давност задължения за вноски по договора за кредит, обуславящи възникване на правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост. Следователно въззивният съд не е излагал съображения, че правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем не се погасява по давност, а изводът му за неоснователност на възражението е обоснован с наличието на непогасени вноски по договора, по отношение на които давност тече от падежа на всяка вноска и не е изтекла към момента на завеждане на делото и с оглед на които е обявена предсрочна изискуемост.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,