Определение № 50051 от 24.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1035/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Д. А. Б. против решение № 89/21.01.2022г. по в. гр. д. № 2804/2020 на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 2322/21.04.2020г. по гр. дело № 5121/2018г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Б. искове по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лева до 70 000 лева., ведно със законова лихва от 17.04.2018г. до окончателното плащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2 192 лева до сумата от 3 288 лева, ведно със законова лихва от 17.04.2018г. до окончателното плащане на главницата. Касаторката счита, че в обжалваните части решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че въззивния съд неоснователно, в противоречие със събраните по делото доказателства, пренебрегвайки тежестта, броя и характера на телесните повреди и техните последици върху намалената двигателна активност на увредената, без да изложи относими правни съображения, е намалил приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетение за неимущестевни вреди от 70 000 лева на 60 000 лева. Също така, при липса на доказан принос за настъпване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан, неправилно впоследствие е редуцирал определеното обезщетение с 1/3 до сумата от 40 000 лева. Намира за необоснован и изводът, че ако ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, то тялото й не би попаднало между двете седалки. Твърди, че по делото са събрани гласни доказателства, че ищцата е пътувала с предпазен колан и едва след удара, тялото й е пропаднало настрани между двете седалки. Също така касаторката се позовава и на заявеното от вещото лице, че коланът не е ефективен при този механизъм и не може да предотврати травмите, които е получила. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Споделя изцяло мотивите на съда, че няма остатъчни и трайни неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Претендира направените разноски за настоящото производство, като сочи, че представя списък по чл.80 ГПК, без такъв действително да е приложен по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационната жалба е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение за частично отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В останалата част – по отношение на въззивното решение, с което е отменен първоинстанционния акт за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Д. А. Б. сумата над 2192 лева до 3288 лева -обезщетение за имуществени вреди, жалбата е процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и следва да се остави без разглеждане с оглед цената на този иск, като производството в тази част се прекрати. Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 05.07.2017г., представляващи болки и страдания, преживени от ищцата, поради получени увреди на здравето, съставляващи: счупване на дясната раменна кост в горната трета и изкълчване на лявата тазобедрена става. Ищцата е претърпяла една операция за лечение на фрактурата на дясната раменна кост - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с дълъг хумерален пирон. Не е спорно обстоятелството, а същото се доказва и от представения по делото КП за ПТП, че на 05.07.2017г. ищцата Д. Б. като пътник в лек автомобил, управляван от И. Д., е претърпяла ПТП. Към датата на процесното ПТП отговорността на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното дружество. От заключението на САТЕ, прието без оспорване в първоинстанционното производство, е установен механизмът на процесното ПТП: създала се ситуация със силно намалена метеорологична видимост, от порядъка на 30-35 м., довела до настъпване на верижна катастрофа и управление на автомобила, в който е пътувала ищцата, от водача на същия с несъобразена с пътната обстановка скорост. Въззивният съд е кредитирал заключението на СМЕ в частта относно причинените при ПТП на ищцата травми: счупване на дясната раменна кост в горната трета и изкълчване на лявата тазобедрена става. Установил е проведеното лечение: оперативно лечение на фрактурата на дясната раменна кост - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с дълъг хумерален пирон и консервативно лечение на изкълчената тазобедрена става. При лечението ищцата е търпяла болки и страдания с по-висок интензитет за период от около един месец, а пълният възстановителен период е бил около шест месеца. Съобразил е, че ищцата не се е явила за преглед при извършване на СМЕ, поради което съдът не е приел за доказани твърдените от ищцата търпени и понастоящем болки и страдания и остатъчни болеви синдроми в областта на увредените крайници или настъпили други твърдени усложнения. Съдът е приел, че към настоящия момент здравето на ищцата е напълно възстановено, без никакви останали трайни негативни последици. При определяне на размера на обезщетението от 60 000 лева, съдът е съобразил и обществено - икономическите условия в страната към датата на ПТП - месец юли 2017г. и съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към същия период. Апелативният състав е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата с поведението си не е допринесла за настъпване на процесното ПТП, тъй като е пътувала с поставен обезопасителен колан. Въпреки, че заключението на СМЕ приема, че предвид получените травми ищцата, тя е пътувала с поставен обезопасителен колан, съдът е счел, че това становище на вещото лице е само предположение, основано единствено на характера на травмите, и при несъобразяване на безспорни по делото доказателства - марка и модел на автомобила (същият не е “Опел Вектра“, както е прието от СМЕ, и е с десен волан), ищцата е пътувала на задна, а не на предна седалка в автомобила и пр. Поради изложеното съдът не е кредитирал заключението на СМЕ в тази му част, като некореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. Решаващият състав е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Л. Д., като непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Намерил е, че същите установяват неблагоприятни факти за страната, поискала събирането на тези доказателства, като свидетелката е в най-близка родствена връзка с ищцата и е пряк очевидец на фактите, за които е дала показания. Предвид изложеното, въззивният състав е счел, че ищцата е пътувала на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за настъпване на ПТП. Приносът й за настъпване на вредоносния резултат е определен на 1/3, с оглед на което е уважено възражението за съпричиняване и обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лева е намалено на 40 000 лева, а обезщетението за имуществени вреди от 3288 лева – на 2192 лева. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът да изложи мотиви за всички установени увреждания, доказани в процеса, и да включи в обхвата на обезщетението пожизнените последици с траен характер, които са довели до силно намалено двигателна активност при увредената, респ. длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо намалява обезщетението и изключва от обхвата му бъдещите сигурни последици, които са резултат от намалената активност?; 2/ При възражение за принос от страна на увредено лице, чия е тежестта на доказване и може ли съдът произволно и в противоречие с показанията на разпитан свидетел, че пострадала е била с поставен колан, и категоричност на заключение на вещото лице, че коланът е неефективен и не би намалил уврежданията, да приеме принос на общо основание въз основа на разсъждения, които са в противоречие с доказателствата по делото?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика - ПП № 4/1968г., и практика на ВКС по чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението за неимуществени вреди се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Апелативният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, като с оглед неявяването на пострадалата за преглед от вещото лице по СМЕ по същество са приложени последиците на чл.161 ГПК, като е прието, че касаторката няма остатъчни болки в областта на увредените крайници или настъпили други твърдяни усложнения, вкл. остатъчни негативни последици от ПТП. При определянето на размера на обезщетението е отчетена и обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, вкл. застрахователните лимити. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение по иска за неимуществените вреди в обжалваната част. Вторият поставен въпрос също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като по отношение на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и неговата степен между страните е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед влизане в сила на въззивното решение по частично уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото ПТП. Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не могат да се присъдят разноски, тъй като липсват доказателства такива да са направени. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение